12 години без Джоко Росич - легендарният каубой на българското кино

В свят на бърза слава и кратки сензации, той остана пример за устойчивост, характер и вътрешна сила

Има личности, които не просто присъстват в културната история на една държава, те се превръщат в нейно лице. Джоко Росич беше именно такава личност - с огромен ръст, със строг поглед и с глас, който можеше да разкаже цяла епоха само с едно изречение. Той се наложи като емблема на силния мъжки образ в българското кино.

Джоко Росич беше от онези редки артисти, чиято харизма излизаше извън рамките на ролите им. Публиката го свързваше с образи на войводи, революционери и мъже на честта – а зад тях стоеше човек с богата лична история, белязана от немалко сътресения и сблъсъци.

Историята на Татяна Лолова и Славето – една тиха любов, която никога не угасна (ВИДЕО)

Тя бе артистична и импулсивна, той - земен и рационален. В този баланс се криеше тайната на дългия им брак

На днешния ден, пред 12 години, Джоко Росич напусна този свят. Но остави вечния спомен за един достоен и истински човек.

Корените: една съдба между две държави

Джордже Мирко Росич, както е цялото име на актьора, е роден на 28 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия (днес в Сърбия). Майка му е българка, а баща му – сърбин.

Израства в бурни времена. След политическите сътресения в родината му семейството му се установява в България – страна, която по-късно той ще нарича свой истински дом.

Тази биография, между граници, идеологии и култури, сякаш предопределя образите, които пресъздава по-късно в киното - на силни, свободолюбиви, малко самотни мъже, понякога на ръба на закона.

Пътят към киното - почти случаен, но съдбовен

Преди да стане актьор, Росич работи като журналист, близо 17 години, в Българското национално радио. Гласът му – плътен и магнетичен, първо покорява ефира. А после идва киното.

Без да е завършил актьорско майсторство в класическия смисъл, той започва да снима през 60-те години и бързо се превръща в едно от най-разпознаваемите лица на българското историческо и приключенско кино. Изиграва десетки роли – преди всичко на хайдути, войводи, революционери, командири. Неслучайно често е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. А през февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за принос към българското кино.

Сред знаковите му участия са филми като „Време разделно“, „Капитан Петко войвода“, „На всеки километър“, Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“.

Човекът зад ролите

Въпреки суровия си екранен образ, в живота Росич бе внимателен човек, с фино чувство за хумор. Често е споделял, че не обича агресията и показността и че достойнството винаги е по-важно от популярността.

Има два брака – първият е със Занка Александрова, с която имат едно дете - българската театрална актриса Ирина Джордже Росич. Вторият му брак е с Лиляна Лазарова.

До края на живота си остава активен в киното и театъра. Умира през 2014 г. в София, оставяйки след себе си над 110 филмови роли – внушително наследство за българското кино.

Наследството

Джоко Росич не беше просто актьор. Той беше лице на епоха, символ на историческата памет в българското кино. Гласът му продължава да звучи в архивите на радиото, а образът му – в кадрите на филмите, които поколения зрители ще гледат отново и отново.

В свят на бърза слава и кратки сензации, той остана пример за устойчивост, характер и вътрешна сила.