Една от най-обичаните български актриси - Цветана Манева - празнува на днешния 30 януари своя 82-ри рожден ден! Истинска икона на българското кино и театър, която е част от „златното поколение“ актриси редом с Невена Коканова и Катя Паскалева. Богат живот и път, който не е бил осеян само с радости. Но както каза самата актриса при отбелязване на своя юбилей преди две години: "Нищо не придава такъв смисъл на съществуванието човешко, освен усещането за необходимост. Ако всеки се чувства нужен и готов да направи за другия каквото и да било, всичко ще бъде наред. Ще продължавам да повтарям на младите хора - живейте така, че да бъдете необходими за другите“.

Ранен живот и семейно наследство

Цветана Георгиева Манева е родена на 30 януари 1944 г. в Пловдив - в семейството на известния драматичен актьор Георги Манев, което предопределя съдбата ѝ в театъра и киното още от най-ранна възраст. Кариерата ѝ започва още в ученическа възраст, което е рядкост дори сред професионалистите. Още като ученичка тя участва в спектакъла на Валери Петров „Когато розите танцуват“ - първи знак за бъдещия ѝ талант и обич към сцената. Въпреки че за кратко се колебае дали да не поеме по пътя на медицината, в крайна сметка избира актьорството - решение, което оформя целия ѝ живот.

Снимка: Личен архив

Образование и ранна кариера

Цветана Манева завършва Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) през 1966 г. в класа на професор Моис Бениеш. Веднага след това започва активна творческа кариера в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., а впоследствие се присъединява към трупата на Софийския театър „Сълза и смях“.

Нейният професионален път е белязан не само от характерни роли на сцената, но и от изключително ранно появяване на големия екран - още като студентка тя дебютира във филма „Калоян“, където играе ролята на куманката Деница.

„Бях много задръстена като млада. Комплексирана. Нямах достатъчно кураж и самочувствие. Не знам кога стана така, че някак си се преобърнах. Когато споделяш тази си потиснатост с хората, те са склони ужасно лицемерно веднага да ти кажат: "Не е така! Не е така!" И аз веднага разбирам, че ме лъжат. Така реших, че няма да споделям собствените си задръжки и комплекси. Че са нещо прекалено лично. И ако то ме терзае, си е мой проблем, с който трябва да се справя сама. Как? Като дам свобода на въображението си. На фантазията си. На мечтите си. Мечтая като лудо Ленче. Мечтая да летя в Космоса. Мечтая за неща, които знам, че никога няма да се осъществят, но това не ми пречи. И сега повтарям на студентите си, че трябва да имат смелост. Да вярват в себе си. Да не се съгласяват с преценката на хората, които ги заобикалят. Дори на най-близките. Човек не може да знае колко е неговият лимит, но аз знам, че в никакъв случай не е този, който му определят другите. Изпитанието в този живот е в това упражнение - да провериш лимита си и дали има още, и още, и още. Длъжен си да растеш. Книгите много помагат в този случай", казва Манева в интервю пред Ladyzone.

Снимка: Личен архив

Личнен живот - съпрузи и деца

Първият съпруг на Цветана Манева е Петър Вучков, който по-късно става едно от легендарните ни ТВ лица като водещ на „Минута е много“ по БНТ.

Преди дългата ѝ връзка с настоящия ѝ съпруг Явор Милушев, Манева е била омъжена за оператора Николай Пенчев. От този брак през 1969 година се ражда дъщеря им - Надежда.

След първите си бракове Манева открива нова лична и емоционална стабилност в лицето на дългогодишния си съпруг - актьорът Явор Милушев, с когото е женена от 1977 г. насам, като двамата вече имат близо 50 години съвместен живот.

Явор е последен курс във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), когато вижда Цветана, която вече е завършила актриса. Младият студент не се поколебава и минавайки покрай нея, смело я целува по бузата. „Просто ме омагьоса“, споделяла е по-късно актрисата. Още една среща - този път на снимачната площадка на снимките на филма „Началото на деня“ (1975), окончателно решава всичко - между тях започва връзка, която продължава и до днес. И нито разликата във възрастта, нито фактът, че когато се срещат, Цветана има два брака зад гърба си и малка дъщеря, пречат на Явор да направи своя избор.

„Казвам само това, което мисля. Не се старая да намеря подходящата красива дума. Кой колкото може, толкова ще възприеме. Не говоря, за да съм човек, който дава насока или пък рецептура как се мисли. Важното е да се мисли. Когато човек отдаде повече внимание на този процес, тогава оценява колко съществена роля има мълчанието. Има моменти, в които ти се иска да мълчиш. Тишината казва много повече. Говори. Една пауза на място (особено на сцената) веднага те прави обект на възприятие. Китайският философ Джуандзъ е казал: "Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него." Колко е вълнуващо, когато двама души стоят един до друг и са в мълчание! Колко от най-съкровените ни минути са станали така - любовните трепети, мълчанието преди първото докосване на ръцете на двама. Няма думи. Прелестно!“, казва още Манева пред Ladyzone.

Обич е и любимата българска дума на актрисата.

"Казвай обичам те, без да мислиш какви ще бъдат последствията, когато обичаш, казвай "обичам те"! Обичта е много важна. Да я носиш, без да се замисляш дали от отсрещната страна ще получиш същото. Важното е ти да обичаш“, категорична е Манева.

Кариера в киното и театъра

Цветана Манева има над 50 роли в киното и над 100 роли в театрални постановки, което я прави една от най-значимите актриси в България. В кариерата на Манева се открояват роли, които са оставили трайна следа в българската култура. Тя е една от актрисите, които със силното си сценично и екранно присъствие и дълбока психологическа игра са дефинирали женските персонажи на българската сцена и екран. Позната е на зрителите на bTV и от участието си сериала "Фамилията".

Сред най-големите й отличия е признанието за "Последната дума" на Бинка Желязкова в Кан през 1973 г. Именно ролята й във филма ѝ носи първото голямо признание на фестивала „Златна роза“, а самият филм влиза и в селекцията на Кан. Известна е с образите си на силни жени на сцената и на екрана - играе в "Басейнът", "Войната на таралежите", "Търси се съпруг за мама", "Нощем по покривите" и много други. Сред най-известните ѝ участия в киното са още „Трудна любов“, „Дами канят“, „Мечтатели“, „Мера според мера“ - все заглавия, които са останали в културата с ярките й образи. Тя участва и в международни продукци, сред които френският „Брътвежите на родилката“, сръбският „Нечиста кръв“, руският „Дон Кихот се завръща“.

На театралната сцена Манева изиграва множество класически и значими персонажи в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и други. На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци. Преподавател е по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“ (1993 – 2001) и е член на британското Шекспирово дружество.

Награди и отличия

През годините Цветана Манева става носителка на множество награди, които отразяват нейния принос към сценичното и киноизкуство. Сред най-значимите са:

  • Народен артист на НРБ (1982) - едно от най-високите звания в българското изкуство.
  • Заслужил артист (1975) и Награда за женска роля за „Трудна любов“ (1974).
  • Орден „Стара планина“ - първа степен, за заслуги в театъра и киното.
  • Икар - голяма награда за цялостен принос към театралното изкуство.
  • Награда „Аскеер“ - за цялостен принос към театъра.
  • „Златна роза“ за цялостно творчество.

Снимка: Кайя Христова

Зад всичко това неизменно стои "рецептата за успех" на Цветана Манева, която тя разкрива индиректно с думите:

Старала съм се винаги с поведението си да насочвам. Да съм такава, че да не бъда в конфликт със себе си. Така съм възпитана. Водещо за мен е: Не прави на другите това, което не искаш да ти се случи на теб. Никого не заставям. За нищо не апелирам. Човек сам трябва да си решава. Прекрасно би било сутрин да се събужда и да си казва: "Може би най-хубавото през днешния ден ще е да направя нещо добро." И да не се мисли само за материалното...

Ако искаме животът да е по-смислен, по-пълноценен, по-удовлетворяващ, трябва да бъдем откровени пред себе си, да проникваме в себе си, да обръщаме душите си и да имаме стремежа да разберем какъв е всеки от нас. На мен лично ми костваше усилия, но аз знам каква съм, какво правя, как съм го постигала. Не го казвам, защото искам да съм някакъв пример. Това изисква усилия и терзания, но си струва да работиш, независимо какво, за да правиш нещо за другите, да си необходим“.

Снимка: Светослав Караджов

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK

Последвайте ladyzone.bg във VIBER