Цветана Манева е сред имената, с които българското кино и театър ще се гордее винаги. Безкраен талант, неповторима харизма, красиво присъствие и много, много мъдри думи.

На 30 януари 2024 г. актрисата отбелязва своя 80-годишен юбилей. 

Актрисата завършва образованието си през 1966 г. във ВИТИЗ, в класа на професор Моис Бениеш, но за свой учител и наставник в изкуството определя Любен Гройс. "Всичко, което съм, научих от него", казва тя.

Започва творческия си път в Пловдивския драматичен театър, а сред най-големите й отличия е признанието за филма "Последната дума" на Бинка Желязкова в Кан през 1973 г. Известна е с образите си на силни жени на сцената и на екрана - играе в "Басейнът", "Войната на таралежите", "Търси се съпруг за мама", "Нощем по покривите" и много други.

Какво влагаш от себе си, за да изградиш тези силни и стойностни образи на сцената? Най-вече обич. Обич е и любимата българска дума на актрисата. 

"Казвай обичам те, без да мислиш какви ще бъдат последствията, когато обичаш, казвай "обичам те"! Обичта е много важна. Да я носиш, без да се замисляш дали от отсрещната страна ще получиш същото. Важното е ти да обичаш."

"Обичам да пътувам, усещането, че всичко минава покрай мен", казва тя в интервю пред Георги Тошев. 

 На 23 март актрисата ще получи Награда на София по време на 28-ия "София Филм Фест".

Въпреки редицата награди за таланта й, които получава през живота си, Цветана Манева остава сдържана и далеч от суетата, характерна за артистичните среди.

"Аз съм благодарна на съдбата, че работих с достойни творци – сценариста Христо Ганев и режисьорката Бинка Желязкова. Ролите във филмите на Желязкова "Последната дума", "Басейнът" и "Нощем по покривите" изостриха собствения ми характер, провокираха амбицията ми. Благодаря на всички, които се решиха да рискуват с мен", споделя тя. 

След аплодисментите на сцената и шума от прегръдки и поздрави, Цветана Манева обича тишината. 

Всяка нейна дума е безценна, защото говори само това, което мисли, но предпочита онова, което се казва в мълчание, защото в говорилня от много безсмислени думи тишината е по-красноречива.



Гранд дамата на българското кино и театър обаче никога не е била човек, който поучава и задава посоки на другите, защото е изтъкана от толерантност и разбиране. Тя просвещава със самото си присъствие и личност, докосва хората по деликатен, а не натрапчив начин. Не си поставя граници и се старае нейните ученици да разберат най-вече, че трябва да бъдат смели. И никога да не вярват, че пределите им са тези, които им задават околните.



"Казвам само това, което мисля. Не се старая да намеря подходящата красива дума. Кой колкото може, толкова ще възприеме. Не говоря, за да съм човек, който дава насока или пък рецептура как се мисли. Важното е да се мисли. Когато човек отдаде повече внимание на този процес, тогава оценява колко съществена роля има мълчанието. Има моменти, в които ти се иска да мълчиш. Тишината казва много повече. Говори. Една пауза на място (особено на сцената) веднага те прави обект на възприятие. Китайският философ Джуандзъ е казал: "Да можех да намеря някой, който е забравил думите, за да си поговоря с него."

Продължи да четеш