Робърт Дювал, който спечели „Оскар“ за „Нежно милосърдие“ и беше номиниран за ролите си във филми, включително „Кръстникът“, „Апокалипсис сега“ и „Великият Сантини“, почина на 15 февруари. Той си отиде на 95 години.
Тъжната новина беше обявена във Facebook чрез изявление на съпругата му Лусиана Дювал. Все още не е разкрита причината зад смъртта му, но от съобщението на половинката му стана ясно, че е починал спокойно в дома си.
Как ще го запомним
Грубият натурализъм на Дювал определя актьорския стил на поколение, което включва звезди като Робърт Де Ниро, Дъстин Хофман и Джийн Хекман във филми като „Телевизионна мрежа“ и „Апостолът“, който той също режисира.
Неговата ненатрапчива способност да се вживява напълно в ролите, които играе, му е спечелила уважение както от колегите му, така и от критиците. Както Франсис Форд Копола веднъж е казал пред „New York Times“, в един момент е „трудно да се направи разлика между водещи актьори и велики актьори“.
Той беше актьор, спечелил седем номинации за „Оскар“, но също така намери време да блесне в телевизионни сериали като „Lonesome Dove“ и „Прекъснат път“, като спечели общо пет номинации за „Еми“ и и отнесе две статуетки вкъщи.
Пътят към успеха
Първата му роля на голям екран, и една от най-запомнящите се, е на страшния Бу Радли във филма „Да убиеш присмехулник“ от 1962 г. Кариерата на Робърт Дювал се развива по-бавно, въпреки силния старт, към началото до средата на 70-те години, той вече е познат на зрителите, съчетавайки професионализма си в актьорството със силните пробиви с по-големи роли, които при него идват от време на време.
През 1969 г. той работи заедно с младия режисьор Франсис Форд Копола по интимната драма „Дъждовните хора“, а на следващата година получава роля на Франк Бърнс във филма на Робърт Алтман „MASH“. Той участва и в експерименталния филм на Джордж Лукас „THX 1138“.
Но филмът, който преобръща всичко, определено е „Кръстникът“ от 1972 г. Във филма той играе търпеливия и хитър съветник Том Хаген, ролята, която му донесе първата му номинация за „Оскар“. Той се зъвръща като Хаген в „Кръстникът: Част II“ през 1974 г.
През 1976 г. той има запомняща се роля на безмилостен телевизионен директор в „Телевизионна мрежа“, а три години по-късно като полковник Килгор изрича запомнящите се реплики „Обичам миризмата на напалм сутрин“ във филма на Копола „Апокалипсис сега“, тръгвайки си с втора номинация за „Оскар“.
През 1977 г. той и Улу Гросбард се обединяват, за да представят „American Buffalo“ на Дейвид Мамет на Бродуей, привличайки противоречиви отзиви. Същата година той прави документален филм за провинцията, наречен „We're Not the Jet Set“, а в началото на 80-те режисира малкия „Анджело, моя любов“.
Едва след „Великият Сантини“, в който играе главния герой, буйния баща, той утвърждава качествата си като водещ артист в киното, печелейки първата си номинация за „Оскар“ за най-добър актьор през 1980 г. На следващата година печели награда на филмовия фестивал във Венеция заедно с Робърт Де Ниро.
През 1984 г. последва вторият му „Оскар“ за най-добър актьор, с изпълнението му в „Нежно милосърдие“.
Дювал получава значително внимание с филма си от 1997 г. „Апостолът“, който режисира и е главната роля. Той е номиниран за „Оскар“ за най-добър актьор за ролята си на женкар-проповедник от Тексас. На наградите „Independent Spirit Awards“ „Апостолът“ получава приза за най-добър филм и две номинации за Дювал като актьор и режисьор.
На следващата година Дювал получава номинация за „Оскар“ за поддържаща мъжка роля за ролята си на брилянтен, но ексцентричен адвокат, който е враг на адвокат, изигран от Джон Траволта, в съдебната драма „Гражданско дело“.
Други ленти включват екшъна на Никълъс Кейдж „Да изчезнеш за 60 секунди“ и научнофантастичния трилър с Арнолд Шварценегер „Шестият ден“; спортния филм „Пътят към славата“ и драмата „Джон Кю“.
Робърт Дювал пише, режисира и изпълнява главната роля в мистериозния филм „Убийствено танго“ от 2003 г.
По-късно е корав полицай в „Господари на нощта“ на Джеймс Грей, а с ирония към собствения си имидж се появява в „Четири Коледи“ и сатиричния „Благодаря за пушенето“.
След 80-ия си рожден ден той не намалява темпото! Участва в „Пътят“, блести в независимия „Get Low“, продуцира и играе поддържаща роля в „Лудо сърце“.
През 2014 г. отново работи със сценариста Бил Уитлиф в „Нощ в Старо Мексико“, а в „Съдията“ играе съдия, обвинен в убийство. Ролята му носи седма номинация за „Оскар“. През 2015 г. представя режисьорския си проект „Диви коне“, а една от последните му екранни появи е в „The Pale Blue Eye“.
Дювал е женен общо четири пъти. До него остава съпругата му Лусиана, с която си партнират и на екрана в „Убийствено танго“.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
