Макар че тази година имаме 4 филма, които бяха номинирани в почти всички важни категории, най-много внимание привлича „Малки жени“ на Грета Гъруиг. Екранизацията получи 6 номинации, сред които и за филм на годината, което го прави едва 14-ата режисирана от жена лента в историята на „Оскарите“, която получава номинация за най-важната категория. От предишните 13 единствено „Войната е опиат“ на Катрин Бигалоу успя да получи наградата. Ще успее ли „Малки жени“ да стане вторият филм, режисиран от жена, който ще получи „Оскар“ за филм на годината?
Коя е Грета Гъруиг
Тя е само на 36 години, но вече е едно от най-обсъжданите имена в Холивуд. Започва кариерата си като актриса през 2006 г., но макар да има една номинация за „Златен глобус“, не може да се похвали с кой знае какви постижения в актьорската си кариера. Или по-скоро дейността ѝ като актриса бледнее пред това, което постига по-късно.
През 2008 г. Грета за пръв път се изяви като режисьор в независимия филм „Нощи и уикенди“, по който работи с Джо Сванберг. Филмът не постигна кой особен успех, но явно е бил добра школа за начинаещата режисьорка.
През 2017 г. Грета Гъруиг режисира първия си самостоятелен филм, който моментално я нареди сред най-известните режисьори в Холивуд. „Лейди Бърд“, с участието на Сърша Ронан, беше един от най-обсъжданите филми на годината. Историята за младото момиче, което търси индивидуалност беше номинирана за 5 награди „Оскар“, сред които за филм на годината и за режисура. В крайна сметка не успя да спечели нито една от наградите.
Две години по-късно следващият филм на Грета Гъруиг отново е номиниран за няколко „Оскар“-а и почти със сигурност този път няма да остане без награди.
Заслужава ли „Малки жени“ цялото това внимание
Филмът е екранизация по романите „Малки жени“ и „Добри съпруги“ на Луиза Мей Олкът, писани през 19-и век. Историята проследява израстването и живота на 4 сестри, всяка от които е различна. В главните роли са Сърша Ронан, Ема Уотсън, Флоренс Пу и Елиза Сканлън.
Въпреки че е правен по книга, която е писана преди повече от 150 години, част от сюжета на "Малки жени" звучи много актуален в днешно време. Джо, едната от четирите сестри, мечтае да бъде писателка, но полът ѝ се явява пречка. Тя не само предпочита да пише историите си без да посочва име, но и трябва да се съобразява с изискванията и редакциите на издателя си, като например това, че не може да пише за женски персонажи, които накрая не се омъжват или не умират.
Макар да е поредната екранизация по книгите (предишната беше само преди 3 години – минисериал с участието на Мая Хоук в главната роля), интересът към миналогодишния „Малки жени“ е разбираем в контекста на случващото се в Холивуд в момента. Почти целият екип, работил по филма, е съставен от жени, включително режисьорката, която е и сценарист. Екранизацията следва доста точно романите, но феминистките послания са много по-силно застъпени.
От друга страна „Малки жени“ на Грета Гъруиг излезе в годината, в която по кината се появиха филми като „Жокера“, „1917“, „Ирландецът“, „Имало едно време в Холивуд“ и „Брачна история“. Филмът трябва да се пребори и с „Джожо заекът“ и с феномена „Паразит“, който има шанс да стане първият филм, който не е на английски, с „Оскар“ за филм на годината. Всъщност единственият филм, който не изглежда като конкуренция за „Малки жени“ е „Пълно ускорение“, който беше приличен, но също така и клише за спортен филм.
Филмът е по-добър от „Лейди Бърд“ и определено заслужава напълно поне един от „Оскарите“ – за перфектното изпълнение на Флоренс Пю, която успя да ме накара да харесам Ейми – най-малко интересната, поне според мен, сестра в книгите. Но да го обявят за филм на годината в същата година, когато „Жокера“ обърна киното с главата надолу, Тарантино направи предпоследния си филм, а Мартин Скорсезе заряза големия екран, за да направи филм за стрийминг платформата Netflix, би било направо обидно.
От друга страна, кой наистина мисли, че „Лунна светлина“ заслужаваше да бъде филм на годината? Или пък да изберат „Формата на водата“ пред „Три билборда извън града“? Така че, да, в крайна сметка „Малки жени“ има шанс да спечели и това ще бъде посрещнато като постижение от мнозина, но в действителност ще е поредната стъпка към обезсмислянето на „Оскар“-ите. Американската филмова академия трябва да реши дали ще дава награди за постижения в киното или за успехи в борбата срещу дискриминацията.