Може би ще спорите с мен и вероятно ще сте прави да не се съгласите, но аз намирам киното за най-великото изкуство. И по тази причина с голямо съжаление следя какво се случва през последните години в киносалоните – с понижаването на качествата на филмите сериозно се понижава и качеството на зрителите, които ходят да гледат (или е обратното?).
Две неща ми направиха впечатление през последните седмици – едното беше изказването на Мартин Скорсезе, че филмите на Marvel не са кино (то беше подкрепено и от Копола), а другото е, че филмът „Жокера“, който е вдъхновен от комиксовата поредица за Батман, има всички шансове да стане първият филм, забранен за малолетни, който ще мине границата от милиард долара (дори да не успее, със сигурност ще стане най-успешният такъв филм).
Аз съм напълно съгласен с изказванията на двамата големи режисьори за екранизациите по комикси, но също така останах възхитен от „Жикера“, който също идва от комиксова вселена. Къде е мястото на „Жокера“ – сред филми като „Отмъстителите“ и „Капитан Марвел“ или в елитния клуб на сериозните филми?
Филмите по комикси не са кино, а лунапарк
Тази година рекордът на „Аватар“ беше подобрен от филма „Отмъстителите: Краят“, който се превърна в най-успешният филм на всички времена. Може би това провокира големия режисьор Мартин Скорсезе да нанесе първия удар срещу империята на Дисни и да заклейми филмите за супергерои:
Кината се превръщат в лунапаркове. В това няма нищо лошо, но не го налагайте на всички останали. Няма нищо лошо и е хубаво за тези, които харесват такъв тип филми. И като знам какво се случва в тях, се възхищавам на създателите им. Просто не са мой тип, просто не са. Така се създава друг вид публика, която мисли, че това е кино.
И наистина, асоциацията с лунапарк е уместна. Филмите днес са 3D, 4D, 8D… не съм стъпвал на повече от 3D, така че нямам представа докъде продължава бройката. Ако искате да гледате сериозни и хубави филми, обърнете се към стрийминг платформите и телевизията. Вероятно това е причината Скорсезе да избере да представи следващия си филм чрез стрийминг платформата Netflix. „Ирландецът“, с участието на Робърт де Ниро и Ал Пачино, излиза на 27 октомври.
Тази седмица към Скорсезе се присъедини и друг голям режисьор – Франсис Форд Копола, режисьорът на класиката „Апокалипсис сега“:
Когато Мартин Скорсезе каза, че филмите на Marvel не са кино, той беше напълно прав, защото очакваме да научим нещо от киното, очакваме да получим нещо – някакво просветление, някакво знание, някакво вдъхновение… Не знам какво може да извлече някой, като гледа един и същи филм отново и отново. Мартин дори беше твърде мил, като каза, че това не е кино. Той не каза, че тези филми за достойни за презрение, но аз го казвам.
Съгласен съм и с този велик режисьор, защото усещането да гледаш филмите на Marvel е точно все едно гледаш същия (тричасов!) филм отново и отново. И отново! Дори когато опитват да ти пробутат, че това е „краят“, всъщност знаеш, че е само началото на поредица нови филми и сериали за отделни персонажи.
Точно като главния персонаж, „Жокера“ не може да намери мястото си, но привлича стотици хиляди хора
И макар двамата режисьори да атакуват конкретно филмите на Marvel, не виждам с какво ленти като „Батнам срещу Супермен“ и „Лигата на справедливостта” (които са на конкурентите от DC) са по-добри или дори по-различни. Все същите супергерои се изправят срещу все същите суперзлодеи, които винаги са най-голямата заплаха… докато не дойде време за следващия филм.
„Жокера“ обаче е едно голямо изключение. Може би най-голямото. Това е филм, който не може да бъде еднозначно приет за „голямо кино“, защото става дума за персонаж, излязъл от страниците на рисувана книжка. В същото време човек трябва да не е гледал нито един филм по комикс, за да го определи като „поредния“ такъв филм. Лентата на Тод Филипс няма нито един от елементите, характерни за жанра.
Главният персонаж не защитава никого, което е задължително за подобни филми – даже Дедпул, който не е сред най-големите алтруисти, искаше да спаси гаджето си. Всъщност няма нито един персонаж защитник. Дори Томас Уейн, когото сме свикнали да възприемаме като голям благодетел, тук е арогантен милиардер, който открито се обявява срещу бедните в разкъсвания от мизерия град и ги нарича „клоуни“.
Няма и никакви специални ефекти, a ако един филм не изобилства от зелени екрани, трудно можем да го възприемем като екранизация по комикс. Филмът е толкова минималистичен, че дори „Ирландецът“ на Скорсезе, който претендира да е сериозен филм, а не високобюджетен блокбъстър, има три пъти по-висок бюджет от „Жокера“.
Изпълнението на Хоакин Финикс остава най-важното разграничение между този и всички други филми с участието на Жокера. Във всяка друга екранизация – от Сизар Ромеро до Хийт Леджър, Жокерът е психопат, когото харесваме и на когото малко или много симпатизираме. Дори с изпълнението на Джаред Лето бяха опитали да направят нещо такова, но… меко казано не се получи. При Жокера на Финикс обаче чувството е съвсем различно. Да, ние съчувстваме и съжаляваме персонажа, но това е съчувствието, което бихте изпитвали ако видите скинари да бият луд клошар на улицата. Сигурно ще искате да помогнете, но при други обстоятелства бихте го заобиколили отдалеч.
„Жокера“ раздели хората – филмът получава крайно позитивни и крайно негативни ревюта, грабна голямата награда във Венеция, спрягат го и за „Оскар“, но същевременно критиците го заклеймяват като повърхностен и инфантилен. Много зрители се оплакват, че този Жокер не е онзи, когото познаваме от предишните филми, но въпреки това киносалоните са пълни, а оценката му в IMBD остава изключително висока (в момента, когато пиша това, е 13-ият най-високо оценен филм на всички времена).
И съм сигурен, че има един човек, който е изключително доволен от всичко това – представям си как режисьорът Тод Филипс стои в тъмното и се смее като Хоакин Финикс във филма.
„Жокера“ – най-голямата шега на Тод Филипс
Тук е моментът да поговорим за режисьора Тод Филипс, защото, ако не сте запознати с творчеството му, сигурно сте си помислили „Какви ли други мрачни истории е правил този човек?“. Отговорът е – никакви. Тод Филипс е най-известен с поредицата „Последният ергенски запой“ – три щури комедии за група мъже, които се напиват до безпаметност, а след това трябва да проследят стъпките си от предишната нощ, за да разберат какво са правили.
Той има още няколко филма и всички те са комедии. Неотдавна обаче каза, че комедията е мъртва в нашето политкоректно общество: „Пробвайте да направите комедия в днешно време. Няма да стане, защото все ще обидите някого“, сподели той в интервю за Vanity Fair.
Трудно е да спориш с 30 милиона души в Туитър. Просто няма как да го направиш правилно. Затова си казах, че приключвам с комедиите. Всичките ми комедии, а мисля, че това е характерно за комедията като цяло, са непочтителни. Така че се запитах как можеш да направиш нещо непочтително, но да не е комедия. И се сетих – просто взимаш един филм от комиксовата вселена и го преобръщаш с главата надолу.
Да, има истински Жокер и той е самият Тод Филипс. „Жокера“ е просто най-голямата му и най-груба шега. С един удар той се подигра на критиците, които не могат да видят отвъд заглавието на филма и не могат да оценят качествата му, само защото носи името на герой от света на Батман, подигра се и на феновете на комикси, които отидоха да видят поредния Жокер, който крои гениални планове и сее хаос, а вместо това им се наложи да гледат самосъжалението на един смачкан от живота луд човек.
Няма начин да приемем, че това е предистория на „Батман“, макар да срещаме имена като „Готъм“ и „Брус Уейн“. Филмът нямаше да загуби нищо от сюжета си, ако тези имена бяха други. Артър Флек спокойно можеше да е психично болен човек в Ню Йорк, Лондон или дори в София. Струва ми се голяма грешка, че българските разпространители са избрали да сложат определителен член в заглавието – това не е Жокера, а е просто някакъв жокер. Нищо повече.
Само като боядиса лицето на Хоакин Финикс и свърза филма с комиксите за Батман, Тод Филипс обърна света на киното с главата надолу и създаде филм, който ще предизвиква шум и коментари през следващите години и десетилетия. И отгоре на всичко му осигури милиони долари.
Не Артър Флек, а именно Тод Филипс действа като истинския Жокер от историята за Батман. И затова не спечелилият милиарди „Отмъстителите: Краят“, нито прехваленият „Имало едно време в Холивуд“, а именно „Жокера“, без значение дали ще вземе „Оскар“-а в тази категория, ще остане най-важният филм за 2019 г.
