Дневникът на един нов татко: На 6 месеца, а вече с нобелови лауреати в библиотеката

Надявам се дъщеря ми да обича литературата или май-малкото да знае кой е Том Сойер, когато порасне

Със съпругата ми имахме две големи страсти (преди да се появи Дж. К. и да заеме първото място) – да гледаме филми/сериали и да четем. Естествено, като всички родители, искаме и дъщеря ни да заобича книгите. Но може би малко прекалихме с последната покупка, с която попълнихме библиотеката на малкото бъдещо читателче.

Ние имаме библиотека, с която много се гордеем. И сме се разбрали, че никога няма да караме дъщеря си да чете и няма да я награждаваме, като го прави. Надеждата ни е, че ако израсне сред книги и ни вижда да четем, ще започне да ги обича и самата тя да чете.

Дневникът на един нов татко: Един татко на новородено (Аз) разговаря с един татко на 6-месечно бебе (Аз)

Върнах се 6 месеца назад във времето, за да отговоря на въпросите, които бих си задал тогава за бъдещето си като татко

Първата книжка ѝ купихме през пролетта, преди още да се роди. Книжката беше с твърди страници, заоблени ръбчета и без текст – само картинки в черно, бяло, червено и зелено. Покупката се оказа добра само донякъде, защото Дж. К. започна да проява интерес, но едва във втория месец. Преди това можех да ѝ показвам и математическо уравнение със същия успех.

Много повече ѝ хареса една книжка, която получи като подарък от друг човек. Книжката е от плат, а страниците шумолят. Дж. К. се влюби в нея и веднага опита да я изгълта с кориците. Буквално.

Дневникът на един нов татко: Как разбрах, че трябва да купя каска за бебето си

За по-малко от 4 месеца татковство на два пъти почти успях да разбия главата на бебето си

Дж. К. обаче си има и библиотека с истински книги – с текст. Все още не проявява голям интерес към тях, макар и да слуша, когато ѝ чета (за около 5 минути). Голяма част от тях са ѝ подарък от моята майка – бабата, която по-рядко вижда.

Дневникът на един нов татко: Рецепта за гледане на бебе – любов, търпение и щипка садизъм

Още не сме открили как да обясняваме на дъщеря ни, че неприятните неща, които ѝ правим, са за нейно добро

Преди няколко седмици бабата донесе цяла чанта книжки и сред тях видяхме една, която много ни изненада. Книжката беше писана от Олдъс Хъксли, авторът на „Прекрасният нов свят“, за когото не подозирахме, че е писал и детски книги.

Дневникът на един нов татко: Бебето ми май започва да разбира, че си има татко

В продължение на почти два месеца за дъщеря ми съществуваше само майка ѝ и то една конкретна част от тялото ѝ

Оказа се, че съществува цяла поредица книги за деца, писани от някои от най-известните автори на света. Сред тях има такива, които са получили „Нобелова награда“ и „Пулицър“. И естествено страшно много ни допадна идеята да запознаем Дж. К. с имена като Силвия Плат, Джейн Остин и Вирджиния Улф още като съвсем малка.

В крайна сметка поръчахме всички книги от поредицата – 25 книжки за над 200 лева (+16 лева доставка, които вбесиха съпругата ми). И изведнъж, още преди да е проходила, Дж. К. се оказа с библиотека, на която малко завиждаме. Сред книжките има произведения на Мери Шели, Джеймс Джойс и даже Гьоте.

Дневникът на един нов татко: Имаме бебе със 100 имена (без да броим официалното)

От всички обръщения, които използваме за дъщеря си, истинското ѝ име е най-рядко срещано

Сега остава да почакаме само няколко години, за да започне да ги чете. До тогава книжките няма да събират прах, защото макар да сме чели повечето от авторите, точно тези техни произведения (с малки изключения) са ни непознати. И планираме да се порадваме на книжките, преди да влязат във владение на Дж. К.

*Нобеловите лауреати в поредицата са Анатол Франс и Йосиф Бродски, а Силвия Плат има "Пулицър".