Заради мерките срещи COVID, успях да видя дъщеря си Дж. К. едва 3 дни след раждането ѝ. През това време се чувствах супер изолиран и това чувство се задържа през първите седмици – бебето или спеше, или ядеше (прикрепено към майка си), а на мен не ми обръщаше никакво внимание. Знам, че това е нормално и бях чел, че един ден ще започне да ме разпознава, но нямаше как да не се питам дали бебето ме обича или не. За щастие извадих късмета да бъда първият, който получи усмивка от нея.

Дневникът на един нов татко: 5 неща за гледането на дете, които знаех, но едва сега наистина разбрах

Това ще остане един от най-милите ми спомени от първите ѝ седмици. Бях я сложил на гърдите си и тя се мъчеше да си вдигне главата. По това време задачата беше трудна, но като успя, ме погледна право в очите и ми се усмихна по най-сладкия начин. После главата ѝ клюмна.

Снимка: istockphoto.com

През следващите дни се опитвах по всякакъв начин да извадя усмивка от нея, но те идваха много рядко и почти винаги провокирани от нещо друго. Започнах да осъзнавам, че онази първа усмивка вероятно не е била насочена към мен.

Дневникът на един нов татко: Спрете да правите хороскопи на дъщеря ми!

Голямата промяна се случи като по учебник – през осмата седмица от живота си, Дж. К. започна да се усмихва редовно, показвайки венците си изцяло и вече го прави съвсем целенасочено към нас. Ако е спокойна и нахранена, е много лесно да я накараш да се усмихне – просто започваш да я гледаш в очите, да се усмихваш и да ѝ говориш. Резултатът е гарантиран.

Дневникът на един нов татко: Спорът, който не успяхме да избегнем – разпределение на задълженията

Понякога, ако си близо до нея, но не я гледаш, започва да се усмихва и да издава звук. Ние го наричаме „смях“, защото така звучи, но може и да не е точно това. Очевидно иска да ни провлече вниманието, за да я гледаме и да ѝ говорим.

Снимка: istockphoto.com

Аз си имам още една татковска гордост – само когато е с мен, Дж. К. издава един особен звук, който майка ѝ твърди, че никога не е чувала. Докато се усмихва, издава гърлен звук, който звучи като „грх“ и като го чуя, буквално ми се „сгрява сърцето“ – чувствам топлина и гордост в гърдите си.

Дневникът на един нов татко: Как един 4-килограмов човек превърна колата ни в дядовата ръкавичка

А тази сутрин направи и нещо ново. Сви устни като за звука „о“ и много отчетливо каза „гуу“. Цял ден я дебна и се опитвам да я провокирам да го направи отново, но засега нямам успех.

Дневникът на един нов татко: Имаме бебе със 100 имена (без да броим официалното)

Все пак започвам да си мисля, че нещата се променят. Малкото ми момиченце изглежда започва да осъзнава, че си има татко и ми се струва, че ме одобрява.