Заради мерките срещи COVID, успях да видя дъщеря си Дж. К. едва 3 дни след раждането ѝ. През това време се чувствах супер изолиран и това чувство се задържа през първите седмици – бебето или спеше, или ядеше (прикрепено към майка си), а на мен не ми обръщаше никакво внимание. Знам, че това е нормално и бях чел, че един ден ще започне да ме разпознава, но нямаше как да не се питам дали бебето ме обича или не. За щастие извадих късмета да бъда първият, който получи усмивка от нея.

Това ще остане един от най-милите ми спомени от първите ѝ седмици. Бях я сложил на гърдите си и тя се мъчеше да си вдигне главата. По това време задачата беше трудна, но като успя, ме погледна право в очите и ми се усмихна по най-сладкия начин. После главата ѝ клюмна.

Снимка: istockphoto.com

През следващите дни се опитвах по всякакъв начин да извадя усмивка от нея, но те идваха много рядко и почти винаги провокирани от нещо друго. Започнах да осъзнавам, че онази първа усмивка вероятно не е била насочена към мен.

Голямата промяна се случи като по учебник – през осмата седмица от живота си, Дж. К. започна да се усмихва редовно, показвайки венците си изцяло и вече го прави съвсем целенасочено към нас. Ако е спокойна и нахранена, е много лесно да я накараш да се усмихне – просто започваш да я гледаш в очите, да се усмихваш и да ѝ говориш. Резултатът е гарантиран.

Понякога, ако си близо до нея, но не я гледаш, започва да се усмихва и да издава звук. Ние го наричаме „смях“, защото така звучи, но може и да не е точно това. Очевидно иска да ни провлече вниманието, за да я гледаме и да ѝ говорим.

Снимка: istockphoto.com

Аз си имам още една татковска гордост – само когато е с мен, Дж. К. издава един особен звук, който майка ѝ твърди, че никога не е чувала. Докато се усмихва, издава гърлен звук, който звучи като „грх“ и като го чуя, буквално ми се „сгрява сърцето“ – чувствам топлина и гордост в гърдите си.

А тази сутрин направи и нещо ново. Сви устни като за звука „о“ и много отчетливо каза „гуу“. Цял ден я дебна и се опитвам да я провокирам да го направи отново, но засега нямам успех.

Все пак започвам да си мисля, че нещата се променят. Малкото ми момиченце изглежда започва да осъзнава, че си има татко и ми се струва, че ме одобрява.