В началото на връзката ни, аз и съпругата ми опитахме да сме малко повече като другите двойки. Всичките ни познати двойки имаха мили обръщения един към друг, а ние си говорехме по име, затова решихме да започнем да си казваме по някакъв по-различен и романтичен начин. Дори си измислихме обръщение (лумос – заклинанието за светлина в „Хари Потър“) и се насилвахме да го използваме. След няколко седмици загърбихме прякорите по взаимно съгласие. Струваше ни се глупаво и безсмислено, затова продължихме с имената. Откакто се роди дъщеря ни обаче, се оказа, че сме много добри с прякорите – от всички обръщения, които използваме за нея, истинското ѝ име е най-рядко срещано.

Дневникът на един нов татко: 5 неща за гледането на дете, които знаех, но едва сега наистина разбрах

Моите най-любими прякори за малката ни дъщеря са „Сладкишище“, „Прекрасница“ и „Хубавче“. Жена ми пък ѝ казва „Грухчо“, „Глупче“ и „Мамче“. Разбира се, като фенове на „Хари Потър“, понякога я виждаме като някакво фантастично същество, затова черпим прякори и от там – най-често ѝ казваме „Пухкавел мъник“ и „Змейко“, а пък дядо ѝ, който също прочете „Хари Потър“, ѝ измисли прякора „Джей Кей Змей“.

Дневникът на един нов татко: Спрете да правите хороскопи на дъщеря ми!

Това не са малко прякори, а бройката им се увеличава с всяко ново нещо, което бебето прави. Откакто миналата седмица започна да се усмихва на всичко (и понякога да се смее без видима за нас причина), започнахме да ѝ казваме „Усмихчо“ и „Смешко“.

Дневникът на един нов татко: Спорът, който не успяхме да избегнем – разпределение на задълженията

Не знам дали това говори лошо за връзката ни, но ние така и не успяхме да се пречупим и да започнем да си говорим „лигаво“. Малката Дж. К. постигна това за по-малко от 2 месеца. Не изпитваме никакви притеснения да ѝ говорим така, да използваме смешни гласове (нещо, което бях убеден, че няма да мога да правя) и да ѝ пеем, без значение кой ни слуша.

Още когато я гушнах за пръв път и тя ме погледна подозрително с едно око, разбрах, че никога не съм изпитвал истинска любов преди това. Любовта, която изпитваме към дъщеря си, е много по-силна от сбора на любовта, която всеки от нас изпитва към другия. И това не ни притеснява, защото ако има същество, което заслужава 100% безусловна любов, това е Сладкишището (вече съм споменавал, че по някаква случайност ни се падна най-прекрасното бебе на света).

Дневникът на един нов татко: Как един 4-килограмов човек превърна колата ни в дядовата ръкавичка

Има и още една промяна – за пръв път, откакто се познаваме, не се обръщаме един към друг по име. Изведнъж станахме „Мама“ и „Татко“. Животът, връзката и същността ни вече е обвързана с бебето. И това ни харесва.