Тази седмица съпругата ми ми показа нещо, което намираше за изключително забавно – каска за бебе. Очевидно идеята е да се слага на главата на бебчето, когато проходи, за да не се удря. Според нея това е излишно, но мен ме накара да се замисля, че всъщност трябва да правят такива и за съвсем малки бебета. Особено ако бащите им са като мен. Да, тук е моментът да си призная как на два пъти не осакатих Дж. К.
Когато за пръв път я взех, бях страшно внимателен. Имах чувството, че ако не я държа правилно, гръбнакът ѝ ще се строши, а главата ѝ ще се изтърколи на пода. Вече не е така – сега една от любимите ни игри (поне на мен) е да я вдигам нагоре-надолу във въздуха. Тя се залива от смях.
Точно при една от тези игри (и какъв късмет – точно когато жена ми беше в стаята), я вдигнах, но бях забравил, че на този етаж таванът е доста нисък. Чу се съвсем леко ТУП и Дж. К. дори не се разплака, но жена ми веднага ме обвини, че ще счупя бебето. И имаше известно основание, защото това не беше първият инцидент.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Няколко седмици по-рано си дремвах с Дж. К. Не знам какво се оплакват майките – особено първите месеци бебето не прави нищо и аз на мястото на съпругата ми щях по цял ден да си спя до нея. Нека да не започваме отново този спор.
Та в този ден си дремвах с бебето, когато телефонът ми звънна. В бързането да го спра, за да не събуди бебето, го изтървах и той я прасна точно по средата на челото (не, не се опитвах да ѝ направя белег като на Хари Потър, както всички заподозряха). В този случай тя се разплака – не знам дали от болка или заради неприятното събуждане.
В крайна сметка нямаше нараняване – съвсем лека червенина, която бързо изчезна, но аз си признах за инцидента, защото исках повече хора да следим дали ще има някакви сигнали, че нещо не е наред.
Естествено Дж. К. не се нуждае от моята помощ, за да се самонаранява и то дори преди да е проходила. Тя вече си държи главата изправена без никакъв проблем и я движи на всички страни, но явно не е усвоила как да го прави плавно и често се удря в нашите глави, понякога доста силно.
Друго, което прави, е да си удря главата с юмрук, все едно през няколко секунди се сеща, че е забравила нещо супер важно.
Така че идеята за каска за бебе (прилича на дебела шапка) никак не ми се струва глупава. И ако дъщеря ми продължи да е толкова активна като проходи (а нямаме основания да мислим, че няма да е), най-добре да потърсим и наколенки и налакътници за бебета.
