Още не сме открили как да обясняваме на дъщеря ни, че неприятните неща, които ѝ правим, са за нейно добро

Всички знаем кои са най-важните качества за един родител – търпение и любов. Но след 10 седмици живот с бебе открих, че има още нещо, за което никой не говори, а би направило гледането на бебе далеч по-лесно – щипка садизъм. Шегата настрана, работата с бебе не е за хора със слаби сърца.

Дневникът на един нов татко: 5 неща за гледането на дете, които знаех, но едва сега наистина разбрах

Трябваха ми близо 9 месеца подготовка, за да си кажа, че съм готов да съм баща и по-малко от две седмици, за да разбера, че тепърва започвам да се уча

Никога няма да забравя първия път, когато сменях памперс, защото дъщеря ми Дж. К. така сърцераздирателно плака, че аз бях на една крачка да я последвам. С времето тя свикна с преобуването, а аз с плача ѝ. Въпреки това има ситуации, в които продължава да ми къса сърцето.

Снимка: istockphoto.com

Един от най-ужасните моменти от вечерта (колкото за нея, толкова и за мен) е банята. Дж. К. обича да си лежи в топлата вода и няма против да я къпем със сапун и шампоан, но в момента, когато я извадим, започва да плаче и да вика.

Дневникът на един нов татко: Спрете да правите хороскопи на дъщеря ми!

Ако е неприемливо да се опитваш да привлечеш в религията си всеки срещнат, защо се счита за нормално да говориш на някого за зодията на дъщеря му, без да те е питал?

Следващата стъпка e не по-малко неприятна, защото започваме да я мажем с олио и виковете се засилват. На този етап масажите вече трябваше да са ѝ приятни, но вероятно ние не правим нещо както трябва и бебето се скъсва да реве.

Дневникът на един нов татко: Спорът, който не успяхме да избегнем – разпределение на задълженията

За безсмислеността на плановете, или как малко бебешко ако може да напълни памперса на раздора

А най-неприятно ѝ е обличането. Ръцете просто не искат да се мушнат в ръкавите и колкото повече се опитваме да го направим, толкова по-тъжно плаче Дж. К.

Снимка: istockphoto.com

Изпитваме ужас, когато стане време за банята, защото имаме усещането, че измъчваме бебчето. И ако някой подслушва пред вратата, вероятно ще реши, че правим точно това.

Дневникът на един нов татко: Как един 4-килограмов човек превърна колата ни в дядовата ръкавичка

Ако реша, мога да напъхам дъщеря си в чанта за лаптоп, а вместо това ходя с две раници и 4 торби

Преди около седмица Дж. К. получи първата си инжекция след изписването от болницата. Мен не ме пуснаха в лекарския кабинет (COVID мерки) и стоях отвън, където се чуваше страшен рев на бебета от всички кабинети. Тъкмо се чудех дали ще позная моето, когато я чух да плаче и веднага ми стана ясно, че е тя. Не ѝ е харесало да я бодат.

Дневникът на един нов татко: Имаме бебе със 100 имена (без да броим официалното)

От всички обръщения, които използваме за дъщеря си, истинското ѝ име е най-рядко срещано

Може би най-ужасяващото нещо, което правим (и то доста често), е изсмукването на сополчета с аспиратора. Няма как да не го направим, защото нослето много често се пълни и бебето диша трудно. Понякога дори я притесняват и плаче. Ние искаме да ѝ направим добро, но няма как да ѝ го обясним.

Снимка: istockphoto.com

Тази процедура се извършва от двама – съпругата ми държи главичката на бебето, за да не мърда, а аз работя с аспиратора. Напоследък много често като се наведем и двамата със съпругата ми, бебето започва да се радва и да ни се усмихва, а на нас сърцата ни се свиват, защото знаем какво предстои.

Дневникът на един нов татко: Бебето ми май започва да разбира, че си има татко

В продължение на почти два месеца за дъщеря ми съществуваше само майка ѝ и то една конкретна част от тялото ѝ

Не знам дали ще се усъвършенстваме или бебето ще свикне и няма да плаче, но засега ми се струва, че единственият начин да не се чувстваме ужасно след това е, ако станем малко по-безчувствени за страданието ѝ. Както се пошегувах в началото, щипка садизъм ще ни е много от полза.