Най-старите данни, показващи целувката като елемент на романтиката, датират от преди 4500 години, което е с цяло хилядолетие по-рано, отколкото се смяташе досега, заявиха изследователи.
Новото изследване, публикувано в списание Science, установи, че вероятно целувката е била широко разпространена още в древния свят. В него се представят доказателства, че "целуването по устните е документирано в древна Месопотамия и Египет" поне от 2500 г. пр. н. е.
Троелс Панк Арбол заяви, че той и съавторката му Софи Лунд Расмусен са започнали да проучват как разпространението на болестите би могло да е било повлияно от въвеждането на практиката на целуване по устните като романтичен израз.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Автори на изследването са Арбол, който е асириолог и специалист по изследвания на Древния Близък изток в Университета в Копенхаген, както и Лунд Расмусен, който е биолог в Оксфордския университет. Те установяват, че в най-новите изследвания като най-ранно споменаване на "сексуално-романтична целувка" се посочва източник от Индия, датиран около 1500 г. пр. н. е.
"Знаех, че има по-ранни материали от древна Месопотамия", казва пред АФП Арбол, който в рамките на работата си изучава клинописното писмо върху древни глинени плочки.
Въпреки че доказателствата са били събрани още през 80-те години на миналия век, "очевидно информацията така и не е била възприета в други области", добави той.
В хилядите налични древни клинописни текстове те открили сравнително малко споменавания на романтична целувка, пише още БГНЕС.
Въпреки това, добавят те, "има ясни примери, които илюстрират, че целувката се е смятала за обичайна част от романтичната интимност в древността".
Проучените текстове предполагат, че "целувката е била нещо, което са правили женените двойки", но също така, че "целувката се е разглеждала като част от сексуалното желание на неженения човек, когато е влюбен", пишат те.
Изследователите правят разлика между "приятелски-родителски целувки" и "романтично-сексуални целувки". Докато първата изглежда е повсеместно разпространена във времето и географията, втората "не е културно универсална".
