Ивона е поредната участничка от "Фермата", която напусна риалитито след дуел. След като се изправи срещу силите и познанията на Виолета, Ивона отпадна. За себе си казва, че иска винаги да бъде най-добрата и трудно търпи „тъпи хора с голямо самочувствие“.

Какво най-много ти липсва от “Фермата”?

Вкусът на храната. Много хора там мрънкаха, че не сме имали месо, че храната не е била достатъчна... Аз оставях половината си храна от самото начало. Допълнително никога не съм искала. Първо давах храната си на Владо, после на Яни. Не съм търсила нищо сладко следобeд. Смяtам, че мотивацията, която имах, ми помогна да се настроя на подходящия режим. Казах си „Оцелявай, това е за няколко месеца, после излизаш и всичко ще е наред“. Много по-важно е да си силен като психика, отколкото като физика.  

В ежедневието навън нито си кладем огън, нито цепим дърва, нито използваме бакърени съдове... Да готвиш на огън е много трудно. Дъха, който дава пушекът на манджата, е златен.

Когато бяхме на ратайския бряг с Гечо, Гечо сготви много вкусни боб и леща. Бяха само със сол, червен пипер и олио бяха ужасно вкусни. Дарина не ни обгрижваше много – нямахме нито чушка, нито лук, нито морковче...

Майката на Ивона (учителка) се включва в разговора по повод мненията на останалите участници за Ивона и нейното представяне във "Фермата":

Всяка майка си казва, че нейното гардже е най-хубавото. Но аз съм била и критик за нея. Като не е права, предпочитам аз да й го кажа, отколкото другите. Един човек трябва да си знaе цената - нито да се подценява, нито да се надценява. Останах изненадана от реакцията на хората. Защото Ивона наистина е много светло същество и е миличка, и грижовна, и много нежна. Не е обидила никого, просто е реагирала!

 

Готвиш ли у дома?

Когато преди години останах сама, за да уча в София, не можех да готвя нищо. Но в един момент идва гладът! И си в Студентски град, и ти се иска да си сготвиш, за да имаш храна няколко дни и да спестиш пари. Много пъти готвих по телефона с майка ми. Стриктно спазвам всяка рецепта. Всичко правя, както пише - чаена лъжичка, всичко е под минутка...

Правих си мусака няколко пъти. Като се прибрах и я сготвих вкъщи, тате каза, че е най-вкусната мусака, която е ял.

Сега си готвя всеки ден. Нося си храна и в работата.

Кое ти е любимото ястие?

Гледам да ям разделно. Боб, леща и супа винаги имам. Също салатки, месце. Правя огретен. Лютеница съм варила. Само сладката те не ми се получават.

Придоби ли опит в готвенето от „Фермата“?

В началото, когато попитаха кой може да готви, нарочно не вдигнах ръка. Беше стратегическо решение. Не знам как се готви на огън, нито какъв е порционът за 20 човека, кога ястието на огъня ще е готово. И когато знам, че не съм добра в нещо, не се бутам, защото после може да ме оплюят. Когато обаче ми дойде редът и готвих, първо направих картофена манджа. Няколко човека дойдоха и ми казаха, че е било много вкусно.

Когато Станислав ми нареди аз да сготвя, видях, че има останали леща, и картофи от Маринка. Той ми каза да сготвя боб. Изчаках го да се върне и и го питах дали да не направя леща, защото от боб, картофи и леща в стомасите ни щеше да стане бърканица. Лещата обаче беше 2 пъти по-малко. Казах му, че ще стане като чай и хората ще се оплачат, но той твърдеше, че от прясната манджа трябва да има повече.

Бях сготвила 30 минути по-рано от времето за обяд. Седнахме и Станислав се извини, че е закъснял с питките. Накрая обаче излезе, че аз съм се забавила, че аз съм мрънкала, че нямам кофа, че съм направила лещата като чай....

Много ме болеше, че хора – и непознати по улицата, и познати, се обръщат към майка ми и казват – „Не те ли е срам да не си научиш детето да готви“. А други казват на Любо – „Горкия, той ще умре от глад!“ Но само аз си знам с какво усърдие съм правила всичко. Аз съм влязла във "Фермата" и съм си изкарала готино.