Цветан Ангелов е участникът от "Фермата: Съединение", който напусна шоуто след последния дуел. С преднина от едва 36 стотни неговият опонент Роман Банев победи в първия мъжки дуел. Това е и най-малката разлика във времето за изпълнение на битка между участници в историята на шоуто досега. 

Цветан е на 38 години, от София и по професия е строителен предприемач. Той е от ромски произход, израснал е в столичното гето „Филиповци“. Средата, в която расте, бързо предопределя живота му – тръгва по път, който го отвежда до прага на смъртта. В най-критичния момент той се обръща към Бог с обещанието, че ако се спаси, ще промени живота си.

Днес Цветан е част от евангелистката църква и е баща на две деца. Влиза във „Фермата“, за да промени мнението на обществото към ромите и вярва, че Бог ще бъде до него.


Много хора споделиха в коментари, че ти си истинският победител от дуела във "Фермата". Ти какво мислиш за представянето си?

Влизайки във "Фермата", имах притеснението, че хората ще са предубедени към мен, заради това, че съм циганин. Ще ме упрекват, че съм там, че съм облякъл българска носия. Четох коментарите на хората чак до сутринта. Прави впечатление, че въпреки всичко, у хората е останала човечност и ако видят несправедливост, реагират остро. Трудно е да го видиш това поведение в България вече. По-често се случва някой човек да падне на улицата и хората да го подминат. Коментарите на хората много ме трогнаха. Някои казаха добри думи за мен, за което им благодаря.

Иначе, аз какъвто влязох във "Фермата", такъв и излязох. Не съм се променил. Нищо не ми беше трудно от работата там. Работих много и създадох приятелства, някои от които ще са за цял живот. 



Мели брашно заедно с Йордан Йовчев. Вършиш ли подобни домакински дейности и вкъщи? 

Много обичам да готвя. Във "Фермата" нямах възможност да покажа това свое изкуство. Защото аз наистина като готвя, правя шедьоври. Мога да меся погачи, баници, хляб. Мога да готвя много български хубави ястия. Няма ястие, което да не мога да сготвя. Готвя и руло "Стефани", и пиле жулиен... 

Без какво ястие не сядаш на масата, когато има празник?

Преди, когато живеех светски живот, празнувах като всички останали. Но когато опознах Бог, научих, че Бог не е в яденето и пиенето. Важно е Бог да присъства на масата, а не какво ще сложих на нея като храна. Бог не е на големите неща, не е на трапезата. 

Хората не осъзнават, че Сатана е много хитър и успява да скрие името на Господ. Ето например - Рождество Христово - хубаво име, а ние по-често казваме Коледа. Този празник се превръща в раздаване на подаръци. А представете си, че вие сте този, който има рожден ден и празнува своето рождество. Идват гости у вас, празнуват, а вие стоите зад вратата. Защото на Рождество Христово много от хората наистина захвърлят рожденика зад вратата, а самите те преяждат.

Затова не държа да правя голяма софра. Ако го направя, може да нараня някого. Може някой да си каже – "Вижте ги тези, вярващите, колко охолно живеят".  Аз се стремя да живея смирен живот, да не парадирам с нещата, които имам. Но например едно наше празненство не би минало без овчарска салата.