Мога да ви изброя поне три причини в полза на салвията, по-позната като градински чай – стои красиво в двора, разкошна подправка е и може да ни осигури релаксираща вана. В нашата градина вирее като декоративно растение. Това храстче понася зимните студове на открито. Сега се развива между две лози и буйния здравец, без никакви специални грижи. През есента продължава да краси с благородството на сиво-зелените си мъхести листа. Единствено през декември го орязваме до 1/3 от височината му. Свежите му листа, както се вижда на снимките, са все още светлозелени. Мога да споделя, че са силно ароматни. Ако в домашната градина все още си нямате градински чай, сега е времето за това. Размножаването става чрез резници.
Аз добавям прясна салвия към зелената салата
в съчетание с калоферче, чесън и магданоз. Ако и вие харесвате аромата му, през юни и юли можете да си наберете и изсушите листа. Така ще разполагате с уникална подправка за сосове за телешко и свинско месо, а също и за тестени изделия като ньоки и различни видове паста. Листата за сушене наберете в слънчев ден по пладне, но ги поставете да се сушат на проветриво място на сянка.
Още от времето на Хипократ, градинският чай е бил наричан свещено растение
Не случайно латинското му име Salvia officinalis произлиза от глагола salveo, т.е. здрав съм. Във фитотерапията градинският чай намира приложението за инхалации при кашлици, гаргара срещу възпалено гърло, а запарка от салвия повлиява нощните изпотявания по време на климакс.
Особено приятно е приложението на градинския чай като екстракт за топла вана,
поради противовъзпалителното си, стягащо, дезинфекциращо и омекотяващо действие. Начин на приготвяне на екстракт за вана: 4 шепи листа от градински чай се накисват и се оставят да престоят половин ден. Водата, заедно с листата, се загрява до кипване. Топлият екстракт се добавя към ваната. Затова и народно поверие гласи: ”Където расте градински чай, там хората живеят здрави.”
