Време е да сложим наказанията в графата неправилни постъпки - е мнението на Адам Грант, психолог, автор и професор в Уортън. На Forum's digital team той споделя своите идеи за родителството и изнася лекция на тема как да променим начина, по който се говорим с децата си за работа. Да спрем да ги питаме какви искат да станат, когато пораснат големи е един от основните му акценти. Според него това притиска децата да се фокусират само върху една работа.
"Когато бях дете, се страхувах от този въпрос. Възрастните винаги изглеждаха ужасно разочаровани, че не мечтаех да стана нещо грандиозно или героично - като режисьор или астронавт.
В колежа най-накрая осъзнах, че не искам да бъда само едно нещо. Исках да направя много неща, така че намерих решение - станах организационен психолог. Работата ми е да коригирам и подобрявам работата на другите.
Когато задавате този въпрос на децата си, вие ги принуждавате да се определят по отношение на професия. Когато те попитат какъв искаш да станеш, когато пораснеш, трябва да отговориш лекар или учител. Някак е неприемливо да кажеш "баща" или "майка", да не говорим пък за "почтен човек". Точно затова въпросът не бива да се задава с тази предварителна посока."
Ето и кои са най-добрте и най-лошите съвети към родителите според него.
Най-лошият съвет към родителите
Най-лошият родителски съвет, който съм чувал е, че когато децата правят нещо нередно, трябва да бъдат наказани. Време е да сложим наказанията в графата неправилно.
Най-добрият съвет за родителите
Да показваме на децата си, че са ни важни, и да им даваме безусловна любов.
Ако не се разсейваме от телефоните, таблетите и лаптопите си, докато сме вкъщи, мисля, че това лесно се получава. Важно е да показваме на децата, че искаме да мжем да разчитаме на тях. Понякога, в желанието си да ги защитаваме и да се грижим за тях им показваме, че не могат да си изградят свой собствен устойчив свят.
Затова си мисля, че е добра практика, от време на време да караме децата да ни напътстват.
Когато аз самият съм нервен, преди голямо събитие, отивам при децата си и ги попитам как да се справя с тази тревожност. Това им показва, че им имам много доверие. Това им дава и шанс, когато се озоват в подобна ситуация, да си помислят каква посока сами да си дадат. Това ги кара и да се чувстват активни - че има какво да допринесат и да предложат, вместо само да са зависими от други хора.
Мисля, че всяко дете има нужда да почувства, че има значение. Дори и съвсем малки - на 6 или 7 години, те трябва да чувстват, че другите могат да разчитат на тях. Това е важен начин да ги накарате да се чувстват важни и силни.
