На 29 октомври 1914 г. света напуска един от най-големите поети в българската литература - Пейо Яворов, поет-символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Отнел живота си на едва 36-годишна възраст, драматичният път на поета е белязан от силната му любов към две жени - Мина и Лора.

Радина Кърджилова и Деян Донков са Лора и Яворов в

Днес се навършват 110 години от смъртта на Пейо Яворов, а ние отдаваме почит към творчеството на големия български поет с две от най-хубавите му стихотворения - "Две хубави очи" и "Две души".

Яворов в една само/убийствена любов ~ “Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

            в две хубави очи; – музика – лъчи

            Не искат и не обещават те...

            Душата ми се моли,

            дете,

            душата ми се моли!

Страсти и неволи

            ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях –

            не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

            Душата ми се моли,

            дете,

            душата ми се моли...

            Не искат и не обещават те! -

            Две хубави очи. Музика, лъчи

            в две хубави очи. Душата на дете…

Снимка: Уикипедия

 

Новооткритите стихове от Пейо К. Яворов се оказаха фалшиви

Две души

Аз не живея: аз горя. Непримирими

в гърдите ми се борят две души:

душата на ангел и демон. В гърди ми

те пламъци дишат и плам ме суши.

И пламва двоен пламък, дето се докосна

и в каменът аз чуя две сърца...

Навсякъде сявга раздвоя несносна

и чезнещи в пепел враждебни лица.

И подир мене с пепел вятъра навсъде

следите ми засипва: кой ги знай?

Аз сам не живея - горя! - и ще бъде

следата ми пепел из тъмен безкрай

Литературна сензация: Откриха непознати и непубликувани досега стихове от Пейо Яворов
Продължи да четеш