Преди години Джулия се премества от големия град в малка ферма с прасета и птици на село. Големият й син - Джъд, е в предучилищна възраст, малкият - Яков, е все още бебе. Джъд е палав - гони кокошките, яде от тяхната храна, пипа пресните яйца, няколко пъти дори дъвче нещо съмнително от земята. В началото Джулия се побърква от притеснения заради вечно мръсните му ръце. С времето обаче установява, че всъщност нищо лошо не му се случва и той дори не се разболява. Яков взема пример от батко си и никак не се страхува да се изцапа до ушите, докато обикаля из фермата. Майка му дори го намира веднъж нагазил до колене в ямата, в която събират отпадъците от прасетата. Първоначалните й притеснения, че децата й ще бъдат много болни, заради по-различната хигиена, се разсейват. Тя е изключително доволна да види, че те пращят от здраве!
Безотговорен родител ли е Джулия, щом оставя децата си да се цапат и да пипат какво ли не, без да ги бърше и мие постоянно?
Микробите причиняват болести, епидемии и смърт. Повечето човешки общности са изпитали ползите от напредъка в медицината, като изобретяването на антибиотици, ваксини и стерилизация, които радикално са намалили броя и силата на инфекциите. Смъртните случаи от микробни инфекции в днешни дни са изключително редки. Продължителността на живота се е увеличила с около 30 години, в сравнение с 1915 г., именно заради преборването на инфекциозните заболявания.
За да се стигне до този процес обаче, трябва да се плати висока цена. А тя е масово разпространение на хроничните неинфекциозни заболявания и разстройства - диабет, алергии, астма, възпалителни заболявания на червата, автоимунни заболявания, аутизъм, затлъстяване и някои видове рак. Честотата на някои от тези заболявания се удвоява на всеки 10 години и те започват да се появяват по-рано в живота, често дори в детството.
Микробите, които живеят в човешкия организъм, са нещо много повече от тихи жители. Те са неразделна част от нашата физиология и всяка промяна, която им оказваме с цел да потушим едно заболяване, води до развитието на друго.
Нашето здраве зависи до голяма степен от поддържането на стабилна и разнообразна общност на микроорганизми в тялото. Важно за здравето на децата е да имат добра чревна флора. Всякакви драстични промени в нивата на микробите в тялото водят до промяна в микрофлората, а следователно и в здравето.
От момента, в който се раждаме, започваме да образуваме колонии от бактерии. Това дава старт на поредица от основни биологични процеси, включително развитието на нашата имунна система. Преди раждането лигавицата на червата ни е пълна с незрели имунни клетки. Когато бактериите проникнат в организма, имунните клетки реагират, променят се и се умножават. Друга основна функция на микробите е да подпомагат регулирането на метаболизма.
Никога преди в историята на човечеството за бебета и децата не е имало толкова различни средства за чистене. С времето сме станали много лоши домакини на нашите микроби. В САЩ Агенцията по храните и лекарствата реши да забрани някои химикали, използвани в антибактериалните сапуни с цел те да не бъдат толкова агресивни и крайни към микробите, които по принцип живеят по повърхността на кожата.
Децата ще бъдат по-здрави не ако постоянно бършем ръцете им с мокри кърпички, а ако намерим баланса между мръсно и чисто. Малчуганите трябва да прекарват много повече време сред природата, за да бъдат в контакт с всякакви материи. Днешните деца прекарват много по-малко време навън, отколкото преди 20 години. На бебетата и малките деца често се забранява да играят в калта и пясъка, а ръцете им се бършат веднага след като са прекарали малко време там. На детските площадки постоянно се чуват фрази като "Не пипай тази гадост!" или "Остави тази умряла буболечка!". Опитвайки се да бъдем грижовни и добри по този начин обаче, всъщност не правим добро за децата си. Предотвратявайки този контакт, ние лишаваме децата си от срещи с микроорганизми, които имат съществено значение за развитието на здрава имунна система.
