Кадър от парти в дискотека в Благоевград провокира гнева на Националната асоциация на работещите в спешна медицинска помощ. Танцьори, облечени като медици в защитни облекла и шлемове, пръскат публиката.
"Това е гавра с труда на всички медици, които прекарваме по 12 часа облечени в защитни облекла и рискуваме живота си, за да лекуваме този народ в условия на пандемия" - написаха от асоциацията във Фейсбук страницата си. Те пожелаха да разкажат подробно какво е усещането да се работи в такива костюми и как са се чувствали в продължение на 4 месеца, когато са били с маска, очила, щит, престилка и ръкавици.
"За разлика от вас, ние не носим бижута и аксесоари, за да не нарушим целостта на защитното облекло;
Не ползваме и мобилни устройства;
Скъсихме си косите и след 12 часа с шапки прическите ни са един път;
Ръцете ни са в рани и обриви от ръкавиците и дезинфектантите;
Лицата ни са с обриви от маските, с рани от ластиците им, понякога ни прилошава от недостига на въздух;
В края на всяко дежурство сме прегракнали от викане, защото от маската не се чува ясно какво говорим;
След всяко дежурство ни души от маските, от дезинфектантите, от нерви;
Очилата и щитовете се изпотяват, но въпреки всичко трябва през тях да намираме венозни пътища, да катетризираме, аспирираме, разчитаме ЕКГ, изследвания, епикризи, да взимаме проби;
Не ядем и не пием, за да не се събличаме, независимо, че се потим като за световно и изпитваме нечовешка жажда и глад;
След като установим, че в спешното някой от пациентите ни е съмнителен за КОВИД -19, се отваря адът. 4-5 дни живеем със страха дали ще се потвърди диагнозата. След като се потвърди, чакаме дали ще ни удостоят с тестване по точковата система или не. После две седмици се наблюдаваме за симптоми.
Апропо от месеци не сме прегръщали и целували близките си, някои от нас бяха в карантина, някои от нас се разболяха, някои от нас починаха. Но със сигурност оцелелите ще ви посрещаме още месеци наред в тези скафандри, за да има кой да ви лекува в Спешното, без да застрашаваме Живота ви!"