Когато една жена се вдъхнови – от непознат красив мъж, предизвикателство или нова рокля размер XS, възможностите й изведнъж прескачат всички граници - рязко, феноменално и без никакво логично обяснение. Ограниченията спират да съществуват – в портфейла си винаги намира пари за нови дрехи или фитнес карта, в сутрините си винаги намира ентусиазъм за ранно ставане с цел перфектното гримиране, глезените й винаги намират начин да се чувстват удобно на 10-сантиметрови токчета.
Аз трябваше да намеря Г-н Екзотично излъчване и... Всъщност на мястото на многоточието и досега не ми е ясно какво трябва да сложа. За да се случи така, че точно в този момент и двамата да сме до тази врата, съдбата е имала нещо предвид, нали? Вярвам, че в живота няма нищо случайно!
Организирана по природа, ситуацията ме провокира бързо да си изградя план за действие в няколко точки.
1. Да разкажа на колегите си за него, с надеждата, че някоя от тях може да го познава и да знае кой е той.
2. Да потърся допирни точки, които да направят запознанството ни естествено.
3. Точка 3 = точка 1 + точка 2 + двойна доза коктейл „Импровизация на момента”.
Разказах на четири от колегите си за своята сърцеразтуптяваща случайна среща. Четири е достатъчно множество, сред което да се появи поне едно съвпадение. Аз открих цели две! Момичетата бяха така добри да споделят това, което знаят за Г-н Екзотично излъчване. Успях да разбера, че работи в същата сграда, на същия етаж като мен, както и че е... французин. О, Господи и Oh, mon Dieu – елате ми на помощ!
Докато оправях грима си пред огледалото (за втора случайна среща трябва да си винаги поготвена!), внезапно изплувал спомен ме освежи около 7 пъти повече от ментовата сърцевина на червилото. Опушен пипер – цвят за устните, актуален за тази есен, който всъщност няма нищо общо с историята, която разказвам. Спомних си за онзи далечен топъл съботен ден, в който, карайки колело, забелязах Г-н Голямата ми ученическа любов. В този момент той беше просто непознат мъж, с изключително впечатляваща осанка, който вървеше по тротара.
Доближих го на безопасно разстояние, от което дори да кривнех с кормилото, нямаше опасност да му се стоваря отгоре. Огледах го, не ми беше познат. Малкият ни град не предлагаше разнообразие от симпатични мъжки екземпляри, така че просто нямаше как да съм го пропуснала. Живеех на място, в което всички се познаваха и където „друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи”. Този загадъчен мъж в черни дрехи и куфарче завладя съзнанието и сънищата ми. Разказах на приятелките си за него и от дума на дума успях да науча кой е, къде живее и с какво се занимава. Няколко месеца по-късно общи познати ни уредиха среща и се запознахме официално. Допаднахме си още от първия миг, в който тези, иначе досадни общи познати, ни оставиха на мира. Седмица по-късно вече имахме връзка. Това беше голямата любов на ученическите ми години – бурна, страстна, към която се връщам само с добри мисли.
Този спомен ме накара да си задам няколко въпроса. Трябваше ли да чакам и сега да се появят общи познати или вече съм пораснала и мога да взема ситуацията в свои ръце? За някои неща никога не порастваме – за топлата баница на мама в неделя сутрин, за рамото на приятелка, на коeто да поплачем, когато мъж ни нарани... За други обаче вече не можем да сме малките момичета с ожулени колене.
Обувайки високите си токове, реших да се впусна в новото приключение на живота си – да открия Г-н Екзотично излъчване, да се запознаем и... да запълним многоточието.
