Днес, 15 юни, според народната традиция се чества Видовден. Всъщност, колкото и да търсим в църковния календар, светец с име Видо или Вида няма да открием. Счита се, че този празник е следа от почитта на древните по нашите земи към бога на възмездието.
Според народните вярвания Вида е сестра на светците Вартоломей и Елисей, която никога не пропуска да "види" пакостите, които двамата светци са сторили и ги наказва. Оттук е и изразът: "Ще дойде Видовден", т.е. времето за възмездие ще дойде и всеки ще бъде наказан за извършения грях. Вярва се, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя ще дойде на Видовден:"Господ забавя, но не забравя!".
Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа. Хората в миналото вярвали, че така ще омилостивят светците, ще се предпазят от градушка.
Как се отбелязва Видовден
В Граовско, в навечерието на празника, поставят китка трендафил в дъждовна вода, събрана от листата на растението - вида лугачка. Старите хора вярват, че тя лекува болни очи.
На Видовден момите пък изпълняват магически практики и правят любовни гадания.
Мият се с "видовденска" вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им.
В нощта срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо.
Интересна е и практиката момите да вадят от раклите чеизите си и да ги изнасят навън по оградите, за да ги видят ергените. Вярва се, че така скоро ще се омъжат.
Видовден има връзка и с култа към слънцето. На празника хората стават рано и посрещат изгрева на слънцето. Това според традицията ще ги направи здрави и щастливи.
У нас Видовден се чества най-вече в западните райони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Именици на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
Честито на имениците!