Полина Божилова е на 47 години, живее в София и е майка на две момчета. Едното от тях – Божидар, или както всички го наричат Боби, е на 20 години и живее с тежки увреждания. Диагнозите звучат стряскащо: рядко мозъчно заболяване – полимикрогирия, тежко умствено изоставане, детска церебрална парализа, епилепсия, сколиоза, астма. Не говори, не ходи, не може да се храни сам, не може да се обслужи. Но зад медицинските термини стои едно дете с огромни сини очи, усмивка и дух, който не се е предал нито за миг.
Историята на Полина е история за промяна, отказ от кариера, дълга битка и намиране на смисъл там, където изглежда, че такъв няма.
„Той се роди очакван, желан, плануван“
„Той се роди през 2006 година – очакван, желан, плануван. Като всеки родител желаех за него най-доброто, очаквах го нетърпеливо и с отворено сърце.“
Бременността протича нормално, Полина ходи редовно на прегледи, без индикации за проблем.
„Никой лекар не се усъмни и не каза, че има проблем. Роди се нормално и нищо не предвещаваше тежката му съдба и заболявания. Шокът беше голям… светът ми стана малък и тесен.“
Още в първите месеци Полина забелязва особености в развитието на Боби. На 8-месечна възраст посещават невролог.
„Там поставиха част от диагнозите му. Шокът беше голям… Светът ми стана малък и тесен. Държах детето си в ръце, слушах прогнозите на лекарката и не ми се искаше да повярвам… Но ми се наложи. Наложи се бързо да се съвзема и да приема фактите.“
Живот на терапии, надежди и болка
Следват години на постоянни грижи, опити за подобрение, ежедневна рехабилитация, логопед, психолог, специалист по фина моторика.“
„През годините опитахме всичко познато и непознато – барокамера, плуване, конна езда, трансплантация на стволови клетки в Турция. През цялото това време се надявах на подобрение, на положително лечение, на чудо… Молех се, плачех, падах, изправях се…“
До момента, в който Полина осъзнава жестоката истина:
„Защото има едни деца като моя Боби, за които няма лечение и които никога не се подобряват, а напротив – с всяка изминала година болестите се увеличават, състоянието им се влошава, а обгрижването им става все по-тежко.“
Когато детето порасне, животът на родителя спира
Докато е по-малък, Боби посещава дневен център, което позволява на Полина да работи. По образование тя е инженер-химик, а кариерата ѝ е свързана с търговия и ръководни позиции.
„Когато обаче тези деца растат, обгрижването им отнема много повече усилия и намирането на дневен център за тях е мираж. Така и кариерата, плановете и животът на родителя също се превръщат в мираж. И така преди почти 8 години се наложи да прекъсна работа и да си остана у дома, за да гледам болния си син, който е с ТЕЛК.“
„В голяма част от семействата майките остават сами“
Полина говори открито за реалност, която често се пренебрегва от обществото – тя остава сама, след като бащата на Боби си тръгва. Тя се превръща в майка, баща, болногледач и най-голямата опора за сина си.
„В голяма част от семействата, както е моето, майките остават сами… Бащите си тръгват и не се интересуват от живота на децата си. И така жената остава сама – с болно дете, което се нуждае от 24-часови грижи. Остава сама с болката, със страховете, с проблемите и финансовите несгоди.“
„Човек е толкова голям, колкото е голям куражът му“
„Но ако има нещо, което научих за тези 20 години, откакто го има моя Боби, е, че човек е толкова голям, колкото е голям куражът, волята и силата му. Боби ме научи да се боря, да приемам ‘различното’, да бъда силна, да бъда желязна и непоклатима.“
Боби – детето, което никога не се предава
„Боби е едно прекрасно, усмихнато и чудно дете. Неговите сини очи са необятни и въпреки че не може да говори, когато погледнеш в тях, можеш да видиш само добрина и чудо. Не говори, не ходи, не може да се храни сам, не може да се обслужи – за всичко е изцяло зависим. Той не се предаде нито един ден от тези 20 години, напук на болката и ежедневните препятствия. И щом той не се е предал, аз също нямам право да го правя.“
Преди пет години Полина ражда втория си син и му дава името Радостин.
„Давайки му това име се надявах, че ще носи радост. Така и стана. Той е едно палаво, любознателно, шумно и прелестно дете, което озари дните ни и върна усмивките ни.“
Полина намира утеха в творчеството
Преди няколко години майката започва да твори, за да не бъде смазана от „грижите, проблемите и липсата на личен живот“.
„Започнах да шия, да изработвам диадеми, да плета. Никога преди това не съм го правила, не съм го и учила. Усещането и копнежът да си значим, да правиш нещо, да си полезен ме накараха да се потопя в света на ръчните изработки.“
Полина е част от Фейсбук групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“, но има и своя собствена - „Шарено с Поли“. Там може да намерите всичко, което тя изработва с двете си ръце. Част от тях може да разгледате и в галерията ни горе>>>
Посланието
„И колкото и да е сложно, трудно, непоносимо понякога, когато имаш мечти, желание и идеи, намираш начин да се чувстваш пълноценен. Желая от сърце на всеки човек да му е цветно и спокойно. Да има шанса да се изяви. Да сбъдне мечтите си. Да бъде добър и човечен. И най-важното – да бъде здрав и благословен", пожелава на всички Полина.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK
Последвайте ladyzone.bg във VIBER
