Питър Мутабази е самотен приемен родител, който споделя ежедневието си в социалните мрежи, за да покаже на другите, че не е задължително членовете на семействата да са от една и съща раса. А и за да насърчи други мъже да бъдат активни бащи.

"Наистина искам да вдъхновявам другите", казва той пред People. "Мъжете също носим отговорност да бъдем в живота на децата. Това не е работа само за майки".

Досега 49-годишният Мутабази е бил приемен родител на общо 34 деца и е осиновил едно. В момента той се грижи за шест деца - включително за осиновения си син Антъни, който е на 17 години, както и за приемни деца на възраст между 2 и 9 години. Всички те живеят в дома му в Шарлот, Северна Каролина.

"Искам да променя разбиранията", казва той. "Всъщност, мъжете можем да бъдем бащи за децата, които имат нужда от нас. От 34-те деца, които съм приел, съм забелязал, че нито едно от тях не е казало: "Иска ми се да имахме майка". Никой не е казал това. Защо? Защото нито едно от тях не е имало баща."

Една от причините, които карат Мутабази да иска да помага на децата, е собственото му тежко детство в малкото село Кабиле на границата с Руанда. Спомня си добре как като най-голямото от пет деца е можел да се храни едва през ден. По онова време много деца в селото му умират от недохранване или малария, докато навършат 2 години.

В стремежа си към нов живот той бяга от дома си на 10 години, отива на автогарата и си купува билет за Кампала, град на около 300 мили разстояние от селцето му.

"Никога не съм искал баща ми да ме намери. Мислех, че ще ме убие", спомня си Питър.

Живее 4 години на улицата, преди да се сприятели с човек, който на практика става негов приемен баща и го записва в интернат. "Това промени живота ми", казва още 49-годишният Мутабази.

Мъжът получава бакалавърска степен по бизнес администрация в университета "Макерере" в Кампала, изучава кризисен мениджмънт в колежа "Оук Хил" в Лондон, а през 2002 г. се премества в Санта Кларита, Калифорния, за да учи теология.

През следващите 11 години живее в Денвър, работи в служба за развитие на деца и пътува до Африка с пастори, някои от които осиновяват африкански деца. Мутабази попитал дали може сам да осинови дете от Африка, но му казали, че не може като самотен мъж. Тогава той заминава на сафари с един пастор от Тексас, който му показва снимки на приемните си деца и му разказва за приемната грижа в САЩ.

Тогава Мутабази си казва: "Това е моята мечта. Това са децата, на които наистина бих искал да помогна, защото аз бях едно от тях."

От 2015 година насам се посвещава изцяло на мечтата да бъде приемен родител – проучва къде има най-много нуждаещи се деца, чете литература за родителството и през 2017 година той става лицензиран приемен родител и първото дете се премества в дома му.

През последните 6 години се посвещава изцяло на грижата за общо 34 деца – едно от тях е с индиански произход, 3 – латиноамериканчета, 9 – чернокожи и 19 бели. Точно това разнообразие Питър цени най-много, заявявайки:

"Децата ми са моето семейство. Те никога не мислят за мен като за чернокож баща, познават ме само като татко."

Осиновява Антъни през 2019 година, след като научава тъжната история на момчето, което само след 20 минути прекарани с него го пита дали може да му казва „татко“. Две седмици по-късно Мутабази официално става американски гражданин.

Мутабази е застъпник за приемната грижа и често говори на конференции и събития по темата. За да може да помогне на повече деца, той споделя историята си в Инстаграм, където публикува само снимки на малчуганите със слънчеви очила и използва фалшиви имена, за да защити самоличността им. Миналата година издава книга със заглавие "Сега съм известен" и създава фондация със същото име, за да събира пари за приемни деца, включително за тези, за които се грижи той. Една от кампаниите има за цел закупуване на по-голям автомобил, който да може да превозва цялото му семейство заедно.

Вижте видео, посветено на силата на волята - как едно дете без крака иска да участва на Олимпийски игри:

 

Продължи да четеш