Чудили ли сте се някога как е кърмила българката в миналото? С многобройно семейство, работа, която няма край, без отделна стая за майката, без специални шалове и дрехи за кърмачки, без практики и таблетки, стимулиращи лактацията...
Проект "Изкуството на кърменето и родителството през поколенията - традиции, настояще, бъдеще" получава своето естествено продължение във фотосесия, показваща кърменето в миналото и как то е повлияло на народната носия, с инициатор Мария Кънева. Кому е нужно това? Безспорно е, че по-доброто разбиране на миналото би спомогнало за по-доброто планиране на бъдещето. Познаването и разбирането на традициите ни дава това, от което всеки човек има нужда - корен.
По традиция българката кърмела децата си дълго време. Това неизменно се е отразява и на нейното облекло. "Дълбокият пазвен разрез улеснявал обличането и събличането на дрехата, а жените го срязвали „до пъпа, да рани бебето“, т.е. да улеснява кърменето", пише Мирелла Дечева в "Чертогът на българката чародейка". В някои етнографски области, като част от облеклата с по-дълбоко деколте, са се добавяли специални нагръдници, с цел да покриват пазвата. Някои ризи били кроявани точно с цел да са удобни при кърмене. Правели им се допълнителни странични прорези - вертикални (капански носии) и хоризонтални (северняшки носии). Прорезите се украсявали с шевици (ризите) и/или с гайтани (сукманите от село Мандрица и Дедеагачко). И това не било просто за украса. Шевиците в българската традиция винаги са били натоварени с дълбок символизъм. Украсите на тези прорези имали сакрален характер и се извезвали с цел да "пазят" кърмата. В "Българските шевици – произход и предназначение" Славян Стоянов пие, че капанската шевица на гърдите на женската риза е писмен знак с магическо предпазно предназначение, който се е везал ,за да опази кърмата на майката и да подсили нейното благотворно действие към младенеца.
В миналото на кърменето се е гледало като на свъсем естествен процес, част от живота, която просто се случва. Затова гледката на кърмеща на мегдана, на сватба, на пазара или на нивата жена не е била нещо необичайно. Затова и образът й присъства в толкова картини, стихотворения, разкази, песни и стари фотографии.
Участници във фотосесията са майки с деца от София и Плевен, в подкрепа на кърменето.
Носиите, с които са облечени майките в проекта в подкрепа на мисията на Ла Лече Лига, са автентични, характерни за определен етнографски район. Някои от облеклата са притежание на Атанас Бакалов и Иглика Филипова, които се занимават със събиране, възстановяване и продажба на автентични облекла, други за собственост на колекционери, а трети са семейно наследство и имат дълга история. Сред носиите има вълненик от село Тученица, Плевенско, който е на над 170 години, северняшките облекла датират най-малко отпреди 80 години и т.н.
Фотографиите са безвъзмездно направени от Анна Петрова и Raeva Photography. Всички кадри може да разгледате ТУК.
