Най-старото, намерено бижу, са мъниста на 100 000 години, направени от черупки на миди. Стремежът към красота и атрактивен външен вид особено у жената датира от много отдавна. Вниманието към детайла и отношението към естетиката са присъщи и на българката. Често накитите освен за украса, са имали и чисто практическа стойност - за придържане на дрехите или в помощ при носене на тежко.
Богатство от бижута, които имат различни имена в различните краища на България - ето така е изглеждал красивият свят на аксесоарите в миналото. Някои от тях са отдавна забравени, поради цялостната промяна на облеклото, други и досега се включват като акцент в тоалетите за придаване на етно вид. За закрепване на невестинските кърпи в миналото например са се изработвали специални игли, наричани чомолушки. В Тракийска област същите аксесоари са наричани прибодки, в Североизточна България - петлета, и курешници в Родопите. Ето какви бижута още са радвали около и вкуса на българката, леко покрити с финия прах на забравата в днешния дни.
Камея
Камеята е накит, изработен от седеф или друг вид (цветен) камък, върху който има релефно изображение. Камея всъщност се нарича видът гравиране. В историческо отношение преди камеята бижутерите са използвали техниката инталии – в едно цветни камъни са се издълбавали фигури, като в началото са използвани най-вече за печати. Камеята е по-сложна гравюра – има заигравка с различни дълбочини, сложните елементи могат да разкажат богат сюжет, прави се върху разноцветни камъни, за да се използва богатството и на нюансите. Камея и инталии всъщност са техники от едно сложно изкуство, наречно глиптика (от гръцки glýpho, „изрязвам“). Камеите са едно от най-разпространените бижута по време на Възраждането, както и през 40-те и 50-те години на 20 в. в България. Дамите слагали брошки в най-горната част на ризите си, с които ги закопчавали точно над сукманите или роклите с ¾ ръкави. В класически викториански бижута изящните камеи се изработвали от черупката на раковина. В България най-разпорстранени са седефените, кехлибарените и тези от слонова кост.
Гребен фуркета
Този вид бижу се поставя на косата, за да я прибере само от едната страна или като аксесоар, когато е направена прическа. Обикновено има 3 или повече зъба. С тях гребенът се постави леко под ъгъл, за да може да се фиксира и да стои с дръжката нагоре. По нея обикновено има декорация – инкрустирани камъни, релефни фигури и т.н. Гребените фуркети обикновено са от кост, често ги наричат и костени гребени. Изработват се от коруба на костенурка, слонова кост или други рога на животни. От тези материали се получават леки бижута, които не тежат на косата. По време на Ренесанса били отрупвани с най-различни по вид и цвят камъни, за да блестят колкото се може повече.
Филигран
Филигранът е една от основните техники в традиционното българско златарство, наред с отливането, коването и гранулацията. С филигран в миналото са украсявани както красивите бижута, така и едни от най-често използваните предмети в ежедневието – ножове, лъжици и т.н. Едни от най-скъпи златарски произведения от епохата на Възраждането се правели от сребро и позлата, с техниката ажурен филигран. Изтеглят се тънки нишки и с тях се прави характерна структура и украса. Особено разпространени били филигранените обеци и гривни. Техниката позволява бижуто да бъде леко, въпреки многото елементи и богата украса. Пафти
Пафтите, наричани още чапрази или пахти, са неразделна част от облеклото на жените в България в началото на 18 век, въпреки че са се носели още по време на Първото българско царство. Обикновено се изработвали от сребро. Биват три основни типа - продълговати, във форма на ветрило или разтворена длан и кръгли. Продълговатите често са украсявани с лят емайл, който отделя различните елементи. За допълнителна украса понякога са използвани плочки и кръгчета от седеф. Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. Смятало се е, че пафтите отклоняват лошите погледи. През втората половина на XIX век украсата започва да се променя. Обръща се повече внимание на естетическата страна на тези накити, а не на практичната им приложимост.
Джобен часовник
Като дамски аксесоар джобният часовник се появява сравнително късно и е по-скоро изключение. Причината? Мъжете поставят джобния часовник в жилетката или елека към костюма си. В облеклото на жените липсва такава дреха, респективно и джоб и затова джобният часовник остава леко встрани от набора с техни накити. Дамските джобни часовници нанй-често са гравирани или със снимка на член от семейството - обикновено деца или семеен портрет. По циферблата може да се поставят изсушени цветя или полускъпоценни камъни.
