Когато слънцето започне да се мръщи, когато дойде есента и дните захладнеят, като че ли по-често се сещам за баба, макар че тя никога не е напускала напълно мислите ми, и зачестявам с гостуването при нея. Като се замисля, има няколко важни неща, и то като малки тайни – само между мен и нея, които са причина и ме подсещат, че е време за гости.
1. Първата, разбира се, е нашата взаимна обич
Нейната – кипяла в сърцето й още преди да се родя. И моята – родена в мига на първата бабина прегръдка.
И днес, когато почукам и баба ми отвори, очите й засияват от топла радост и благодарност, че ме има. Това ме кара да се чувствам необходима и значима, удовлетворена и щастлива, че доставям наслада на обичната й душа. Ако пък някога в душата ми зейнала е рана, аз знам - баба ще я излекува.
2. Вкусотиите на баба
Може би четящите тези редове ще ме помислят за човек със слабост към кулинарните съблазни, но, признавам си, от дете винаги с нетърпение бързам да седна на малката й трапеза и да видя с какво ще ме изненада този път. А баба никога не ме е разочаровала!
Почти невъзможно е да изброя фантастичните й гозби, десерти и специалитети – тънките като цигарена книжка златисти палачинки, пухкавите топли тутманици, банички и бюреци с червена коричка, неподражаемите сочни баклави, толумбички и саварини, шипковия мармалад и замайващото сладко от диви ягоди, смокини, бели череши и вишни.
