Има ли нещо общо между поезията и храната? Говорим си по темата с Ива Спиридонова – малко след като новата ѝ поетична книга, „Детайли“, излиза от печат. И докато разлистваме „Детайли“, дегустираме менюто, с което „Клуб Пушкин“ се включва в 5-ото издание на Sofia Restaurant Week.
„Менюто тук ме изненадва. Предивдимо би било на такова място да ми сервират пелмени и чай. А всъщност ястията са съвсем различни и това е чудесно.“
Настаняваме се в салон „Достоевски“ – на малка масичка, под голямо огледало.
“Достоевски, обаче, не прочетох никога. Това беше авторът от руската литература, с когото отказах да се запозная в детайли.“
Защо избра име за книгата си „Детайли“? Не са ли твърде малки, за да им обръщаме внимание?
Книгата тръгна от един стих, който е компилация от много други, малки. Той се казваше „Детайли“. Той също е вътре в нея, но е разпръснат на много места. Стиховете в книгата са мънички текстове - детайли от характера, тялото, лицето, от живота. Някои имат в основата си лично преживяване, от което съм извадила есенцията. Стихът, с който започва книгата, е...
Ад и Рай са топоними
от релефа на очите ни,
в които пристигаме
всеки път
едновременно.
Той е преживяване. А в този съм много аз:
Обичам да разрошвам
миглите си с пръсти,
където търся и
прашинките от теб.
Издълбавам очите си.
Аз това го правя вкъщи – роша миглите си с показалец. Това е детайл от мен самата.
Стиховете са обединени в раздели – „Очи”, „Тишина”, „Сърце” и други. Защо ги подредихте така?
Подреждайки текстовете, Симеон Аспарухов, който е редактор на стихосбирката, установи, че има много думи, които повтарям. Това обикновено е слабост. За да направим дефекта, ефект, ги обединихме, като подчертахме думата, която назовава раздела. И „кръстихме” разделите вместо с дума, с фотография, отново идея и изпълнение на Симеон.
Сервират ни салатата. За Ива - арабска салата със спанак, червен лук, фурми и бадеми; за мен – зелена салата с цитруси, кокосови стърготини, кашу и кориандър.
Започваш книгата си с тема „Очи“. Менюто ни започва със салата...
И храната първо я приемаме с очите. Очите са входът - и към мен и към хората.
Забелязваш ли някакви детайли в салатата си?
Когато има детайл в поднесената храна, той винаги хваща окото. Много обичам добавянето на плод в салата. Тук има фурми, които са ориенталски плодове. Забелязвам и бадемите, които са характерни за арабската кухня. Прекрасен вкус!
В края на книгата пък е темата „Лъжа“. Не е ли песимистично, че завършваш с нея?
Имам един стих, който ще отговори на въпроса ти:
Обичам всяка
истинска лъжа,
в която вярвам,
ослепяла
за истината,
ако тя не е
любов.
Трудно ми беше да реша къде да сложа лъжата. Тя е силна част и завърших с нея, защото не може да започваш с лъжа. Човек стига до сигурността, че всички живеят с лъжа. И не, не звучи песимистично. Ти трябва да вярваш в нещо, въпреки всичко. И ако лъжата е любов, защо да не вярваш в нея?! Ако е любов, дори и да е лъжа, аз вярвам в нея.
Ако всичко ни беше разрешено, нямаше да има ценности. Може би идеята е да я има любовта, въпреки всичко останало! Въпреки лъжата, въпреки ежедневието, въпреки живота и въпреки смъртта. Има я!
Стиховете са бели, кратки. Как си сигурна, че си подбрала най-точните думи?
Не ми е трудно с малко думи. Голяма част от стиховете идват като проблясък на мисълта. Дори не го мисля. Доста от текстовете в книгата не са редактирани, а са публикувани така, както са дошли.
Малкото думи са като простичката храна...
Малко съставки – простичко ястие. И при думите, и при храната е така. Понякога на хората им е трудно да се изразяват с малко, с простички думи. Човешкото око е ненаситно – и за думи, и за за храна. То иска още, и още. И това да опитам, и какво ще стане, ако добавя тази съставка... При храната това е добре . Аз обичам смесването на различни вкусове. Но при писането не бива да се случва. Не го допускам.
Обичаш ли да експериментираш с храната и писането?
Обичам да експериментирам. Обичам странното съчетание на вкусове. Елементарното нещо, което мога да дам като пример - палачинките ги ям със сладко и сирене. И у дома, когато рядко готвя, гледам да е нещо малко по-различно.
Кой раздел от стихосбирката можеш да определиш като основното ястие?
Ако трябва да нахраниш душата си, това ще е с любов – няма друго. Може би затова и „Сърце” е в средата на книгата, без да правя меню. Може би истинската любов е точно тази, с която няма да преминеш границата. Знаеш, че можеш, но не го правиш. Аз предпочитам любовта да остане невъзможна, защото само така тя е вечна.
А десерът?
Десертът е като края на една книга. Думите имат способността да се сбъдват. С тях можеш да си напишеш бъдещето. Първата ми книга завършва със следния текст – „Тръгваме, нали?“ И след това наистина тръгнахме по верния път. Тази завършва по друг начин:
Нима ще бъдем
истински до края,
едва когато краят
стане истински?
Искам да сме истински, да продължим да бъдем истински. Това е идеята и на десерта в „Детайли" - да ти остави истински вкус в устата.
