Тазгодишната церемония по връчването на престижната литературна награда „Букър“ ще влезе в историята по няколко причини. На първо място това, че журито реши да наруши правилото, въведено през 90-те години, което забранява наградата да се дели между две книги. Тази промяна се наложи, след като „Букър“ два пъти беше поделян – през 1974 г. и през 1992 г.

Вторият исторически момент е, че за пръв път наградата отива при две жени – предишните два пъти, когато беше поделена, беше между мъж и жена (Надин Гордимър и Стенли Мидълтън) и между двама мъже (Майкъл Ондатджи и Бари Ънсуърт). Тази година носители на литературното отличие са Маргарет Атууд, известна най-вече с романа си „Разказът на прислужницата“ и Бернардин Еваристо за книгата ѝ „Момиче, жена, друго“.

И третото нещо, с което наградата „Букър“ за 2019 г. ще бъде запомнена, е фактът, че Еваристо е първата чернокожа жена, която получава признанието на журито. 60-годишната Бърнардин Еваристо е англичанка от нигерийски произход и в книгата си разказва за живота на няколко чернокожи жени във Великобритания. Писателката през целия си живот се е борила за равноправие на чернокожите на Острова.

„Толкова е невероятно, че споделям тази награда с Маргарет Атууд, която е такава легенда и е толкова щедра, сподели Еваристо, когато получи наградата. Много хора казват „Не вярвах, че това ще ми се случи“, а аз трябва да кажа, че съм първата чернокожа жена, която получава тази награда. Надявам се, че това няма да остане задълго така. Надявам се и други хора да минат напред сега.“

Маргарет Атууд получава наградата „Букър“ за втори път. Тя вече веднъж беше отличена през 2000 г. за книгата си „Слепият убиец“, а 15 години по-рано беше номинирана, но не успя да спечели, за романа си „Разказът на прислужницата“, който се превърна в един от най-успешните телевизионни сериали (с официален превод на заглавието като „Историята на прислужницата“).

Сега Атууд отново спечели наградата „Букър“, този път с книгата „Заветите“ (или „Заветът“ – книгата все още не е преведена на български), която е продължение на „Историята на прислужницата“.

„Години наред хората ме питаха дали ще има продължение, молеха ме да има продължение, искаха да знаят какво се е случило. Аз отговарях, че няма да го направя, защото си мислех, че имат предвид, а и те точно това имаха предвид, да продължа историята на Фредова (Оффред) и да разкажа какво ѝ се е случило. Не можех да съживя отново този глас. Би било глупаво да опитвам. Но тогава се случиха две неща. Първо, вместо да се отдалечаваме от Гилеад, както си мислех, че става през 90-те години, започнахме да се връщаме към Гилеад на много места по света, но най-вече в САЩ. Второ, помислих си, че тя не е единственият глас, който може да разкаже какво се случва след това.“

Историята в „Заветите“ е разказана от гледната точка на три различни жени, живеещи в тоталитарната държава Гилеад, в която малкото останали жени със способност да раждат се използват за разплод. Още с излизането си книгата предизвика огромен интерес, опашки от хора, чакащи да си я купят в първия възможен момент. Само за първия уикенд бяха продадени повече от 100 000 копия от книгата.