Известни пътешественици на нашето време, както и някои от авторите на издателство „Lonely Planet“ споделят незабравими мигове от свои пътувания, оставили ярка следа в съзнанието им. Представените 100 кратки разказа за вълнуващи преживявания са илюстрирани с разкошни снимки. В книгата ще намерите и полезни съвети как да организирате вашето собствено приключение. Защото без съмнение прочетеното ще ви накара да преосмислите отношението си към света и да погледнете по различен начин към преобразяващата сила на пътешествията. Ще бъдете сред горилите в планините на Руанда или на кон с гаучоси из Патагония. Може да тръгнете и по стъпките на сина, последвал майка си назад, към Александрия в Египет – града на нейното детство.
„Най-вълнуващите моменти в живота“ е колекция от 100 истории за пътешествия, променили завинаги живота на разказващите. Акцент са не толкова дестинациите, а преживяванията на пътешествениците, които са оставили ярка следа в съзнанието им. Впечатление правят и над 250-те красиви снимки, включени в луксозното издание. Към всеки кратък разказ са представени и две рубрики: „Равносметка“ и „Полезни съвети“, с което красивото томче с твърди корици се превръща и в добър пътеводител как да извлечем максимума от пътуването си.
„Пътуването дава сили. То укрепва мускулатурата на „органа“, който ни прави смели, а същевременно смекчава остротата на нашето его. Научаваме се да се примиряваме с обстоятелствата и да откриваме поука и в най-незначителните на пръв поглед контакти с другите. По време на моето пътуване бях в синхрон с това, за което най-много копнееше сърцето ми по време – да сваля от себе си колкото се може повече от бремето на живота“, разказва Ашли Гарвър, след като посещава Индия.
Страниците на „Най вълнуващите моменти в живота“ ни отвеждат както до добре познати дестинации като Париж, Рио де Жанейро и Ню Йорк, така и до по-необичайни като езерото Ветерн в Швеция, за да се понесете по леда с кънки; резервата на индианците Навахо в САЩ, Антарктида, Кейп Таун в Южна Африка, Антарктида, Фиджи, Тибет, Петра(Йордания), Непал, Камбоджа, Танзания, Колумбия, Мадагаскар, Тенерифе (Канарски острови), Монголия, Тайланд, Перу, Китай, Виетнам, Галапагоски острови (Еквадор), Патагония (Чили), Йемен и др.
Някои от историите са истинско вдъхновение за смелост – например Рут Косгроув пресича Коралово море (Папуа Нова Гвинея), плавайки съвсем сама едва на 12 години –тя никога няма да забрави чувството да бъдеш в безкрая на планетата, на 2 дни път от най-близката суша.
Ако искате да придобиете усещането, че можете да успявате във всичко, трябва да изкачите Халф Доум, съветва пък Нийл Уилсън. Изкачва тази трудна стена от 2694 м в Националния парк Йосемити, Канада, само за около 42 часа.
Прекрасно планинско приключение преживява и Брет Аткинсън в Патагония, Чили, като се озовава на седло с патагонските гаучоси. Макар и описанието му да е кратко, живописният субалпийски ландшафт, многообещаващото чилийско барбекю и агне на жар, гаснещата привечерна светлина на далечния южноамерикански Юг ще ви накарат да се потопите в тази атмосфера.
Ако пък искате да усетите спокойствието на живота и сте любители на живописни пейзажи и на по-мистичното, за вас е например Коясан (Япония) – светът на спокойното съществуване и на уважението. Това пътуване със сигурност ще промени „егоистичните позиции на заетия преди всичко със себе си западен човек“. В тази насока е разказът за храмовете в Баган, Мианмар – слънчевата светлина, която преминава през великолепните древни храмове, ви карат да се чувствате като хипнотизирани, да усещате необикновена радост, която изпълва душата ви, обобщава Ники Холфорд.
Пътешествието може да бъде и лечение: Антония Болингброк-Кентотива в Индия и се докосва до Тибет: „Разходката из хълмистата пустош на около сама по себе си беше чудесно преживяване, но онова, което го направи неповторимо, беше внезапно връхлетялото ме чувство, че съм се излекувала, че моите панически атаки най-сетне са останали в миналото. Това е като да излезеш изведнъж на светло, след като си живял дълго време в тъмнина.“
За любителите на силните преживявания и адреналина са дадени идеи като обиколка на Монблан, преминаването на „теста за смелост“ в националния резерват Самбуру в Кения, Празното каре в Оман – най-голямата пустиня в света, пътуване с шейна в Гренландия, среща с тигър в резервата Бандхавгарх, Индия – въодушевлението е безгранично, или пък да попаднете очи в очи със седем лъва в национален парк „Кидепо Вали“ в Уганда. За смелчаци е и спускането на 120 м за 20 мин до центъра на Земята в Исландия, сафари с кану или пък да погледнете право в активен вулкан: равносметката е, че „понякога преживяваме най-необикновените моменти в живота си, когато напуснем своята зона на комфорт и стъпим на непозната и дори плашеща ни територия“.
Не на последно място в „Най-вълнуващите моменти в живота“ се засягат и каузите да сториш добро, които също преобразяват и ни карат да променяме нагласите си. Такъв е примерът със Стивън Фелън, който предлага доброволната си помощ на пострадалите от цунамито в Онагава, Япония, през 2011 г. Стихията отнема живота на 18 500 души, а местността е напълно унищожена и в отломки от досегашния бит. Само при истински сплотяваща работа с местните „културните бариери се разчупват и официалната учтивост отстъпва място на истинското приятелство“. От друга страна, Сара Аутън прекарва месеци наред сред Атлантическия океан – дава си сметка, че по време пътешествието си е видяла много повече пластмасови отпадъци отколкото китове. Тогава решава, че трябва да даде по-голяма гласност на този проблем и сама редуцира консумацията си на продукти от пластмаса в ежедневието си.
„Най-вълнуващите моменти в живота“ е наръчник как да преследваме вълшебните моменти, които ще ни преобразят и ще ни насърчат да живеем пълноценно. Трупането на преживявани ни показват съществените неща в съществуването ни и отклоняват поне за миг нашето внимание от всекидневното, тривиалното и комерсиалното.
***
ДА РАЗБЕРЕШЖИВОТА НА БРЕГАНА ГАНГ
ВАРАНАСИ, ИНДИЯ / разказва: Мат Филипс
Стягах се за пръв път в живота си да пътувам сам, и без да ви звучи твърде мелодраматично, възнамерявах да се върна у дома преобразен. Индия ме зовеше, а в раницата на гърба ми имаше 300 наполовина пълни подкожни инжекции. Преди няколко седмици ми бе съобщено, че точно на всеки 12 часа трябва да си бия по една такава инжекция. Макар да се страхувах за живота си, изпитвах непреодолимо желание да замина. По онова време бях млад и преуспяващ геолог без късмет в личния живот. Ето защо се надявах това индивидуално пътуване да ми даде външния тласък, от който душата ми отчаяно се нуждаеше.
Кацнах във Варанаси, може би най-поразителния индийски град. За индуистите това е много свято място, защото да умреш там означава да се избавиш от вечния кръговрат на преражданията. Поради това градът посрещаше неизброимо множество поклонници, наближаващи края на дните си.
Тук тленните останки са нещо обичайно – например няколко минути след кацането ми покрай мен отнесоха трупа на някакъв покойник. Улиците на града кипяха от живот, но и от мизерия, подчертавана от гледките, звуците и миризмите наоколо. Човешкото гъмжило беше в размери, които дори и не съм си представял, камо ли да съм виждал някъде другаде. Но когато успях да стигна до западния бряг на Ганг и погледнах надолу към погребалните клади и към покритите с трева заравнености на отсрещната страна, усетих необичайно спокойствие и мир.
Равносметката
На брега на Ганг видях живота и смъртта в техния истински вид и в този момент си дадох сметка, че обичам не само Индия, но и собствения си живот. Получих прозрение: най-голямата трагедия за човека е не неизбежността на смъртта, а че той може да не е живял истински, пълноценно. Бях прав в очакванията си. У дома се върна не онзи млад и изплашен от живота геолог. Върнах се аз – такъв, какъвто исках да бъда.
Полезни съвети
Варанаси е един от най-старите градове на Земята, обитаван без прекъсване може би още от ХІІ в. пр. Хр. Неговото значение чувствително се повишава едва две хилядолетия по-късно, когато индийският богослов Шанкарачаря обединява двете основни течения в индуизма.
Погребалните клади съществуват по тези места от хилядолетия и не са преставали да функционират (да се горят телата на покойниците). Но поклонниците не идват тук само за да умрат и да бъдат кремирани в Маникарника Гхат. Те идват да се потопят в свещените води на Ганг, за да отмият греховете си и да почетат самата река.
Най-вълнуващото време за наблюдение на реката е призори, когато тя и построените в подстъпите към нея гати (стъпала) току-що са огрени от първите слънчеви лъчи, или на залез, когато ритуалът гангааарти се изпълнява на Дашашвамедх Гхат. Той включва огньове, посветени на богинята Ганга. Ще видите и безброй дия (глинени панички) с цветя и запалени свещи, които се носят феерично по тъмнеещите води на Ганг.
Варанаси има добре развити железопътни, автобусни и самолетни връзки с останалите части на Индия.
ТИХООКЕАНСКАТА ГЛЕДНА ТОЧКА
ВАТУЛЕЛЕ, ФИДЖИ / Разказва: Саймън Хептинстол
От борда на частния двуместен самолет остров Ватулеле прилича на класическо райско място в Южния Пасифик. Но аз съм мнителен човек – не ми изглеждаше много подходяща комбинацията от свръхлуксозен курорт на отдалечен свещен тихоокеански остров и едни 1000 души от населението на Фиджи, които живеят на същия този остров, но по традиционния си начин.
В началото се отдадох на обичайните удоволствия за добре дошъл шампанско и отбрана морска храна. Скоро обаче тръгнах да обикалям ида разглеждам острова. Посетих местното селище, състоящо се от скромни покрити със слама колиби. Заобиколен от усмивки и от приветствия, неусетно се озовах на църковна служба. Следващият ми „ангажимент“ беше натрадиционно мъжко събиране в една от тукашните селски колиби, където насядахме на глинения под и се почерпихме с чаша обичайна напитка откава – леко наркотично люто домашно питие, от което устата ти се схваща като от зъболекарска упойка.
По-нататък посетих далечния край на острова, където седнах на една скала край местен рибар и се загледах във вълните. Въпреки че сцената беше повече от идилична, започнах да усещам угризения на съвестта заради значителното неравенство между моите и неговите възможности. Той пък сякаш четеше мислите ми и като се обърна към мен, каза: „Съжалявам ви вас, туристите. Цяла година трябва да работите, за да изкарате парите, необходими да прелетите половината земно кълбо и да дойдете на това красиво място за няколко дни, докато аз разполагам с всичко това през всеки един ден от моя живот.“
Равносметката
Простото съждение на стария рибар изцяло промени собствената ми концепция по отношение на охолството. Да, ние притежаваме микровълнови фурни, перални със сушилни и сателитна телевизия, но дали сме по-щастливи от тези хора тук, които неразполагат с такива удобства?
Полезни съвети
Фиджи е островна група, състояща се от над 300 островчета в Южния Пасифик. До тях може да се стигне с директни полети отАвстралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Хонконг и САЩ. Щом кацнете на международното летище „Нади“ на главния остров Вити Леву, няма да е трудно да достигнете до която и да било дестинация с ферибот или директно на борда на малък самолет.
Настаняването и престоят ви на остров Ватулеле – един от най-луксозните курорти в света, зависи от бюджета, с който разполагате. Но не по-лошо ще прекарате (и несъмнено по-евтино) сред известните с гостоприемството си жители на Фиджина някой от множеството други острови. Тук има достатъчно крайбрежни хотели за всеки джоб, но най-добре ще направите, ако отседнете в някоя от традиционните селски къщи, където предлагат легло и закуска на туристите. Това е отличен начин да опознаете начина на живот на местните хора.
ДА НАБЛЮДАВАШ ПОТОКА ОТ ЛАВА
ГАЛАПАГОСКИ ОСТРОВИ, ЕКВАДОР / разказва: Оливър Бари
Обикалях с яхта Галапагоските острови. Наслаждавах се на сбъдната детска мечта. Вече няколко дни бяхме прекарали в западната част на архипелага и имахме няколко вълнуващи срещи с едни от най-удивителните животински видове на планетата: синьокраки рибояди и морски игуани. Освен това се гмуркахме сред скатове и морски костенурки. Наблюдавахме и гигантските сухоземни костенурки, с които са известни островите.
Към средата на пътуването бяхме на котва край остров Изабела – един от най-големите в архипелага. Посред нощ, когато всички вече бяха потънали в сън в каютите си, интеркомът изведнъж изпращя и капитанът ни покани да излезем на борда. Още сънени, навлякохме връхните си дрехи и залитайки изкачихме няколкото стъпала. Там ни очакваше Кике – корабният естествоизпитател, широко усмихнат. Той посочи с ръка към хоризонта и каза: „Гледайте, вулканът на Волф изригва.“
И наистина, един от тъмните силуети на галапагоските островни върхове бълваше висок стълб пушек и пепел, а по склоновете му се спускаха бяло-червени реки от лава. Когато корабът ни приближи района на изригването, във въздуха започна да се усеща миризмата на сяра. Сред стълбовете дим и пепел се забелязваха и пръски от лава, които падаха в морето наоколо. Все едно че наблюдавахме зараждането на живот на Земята.
Равносметката
Вулканът Волф не беше изригвал от 30 години и аз се почувствах невероятен късметлия, че станах свидетел на неговото пробуждане. Шансът да видиш на живо процеса на формиране на Галапагоските острови се случваше веднъж в живота.
Полезни съвети
Най-природосъобразният начин да посетите Галапагоския архипелаг е на борда на кораб, където да спите, да се храните и да предприемате различни начинания, свързани с морския природен парк под ръководството на лицензиран водач.
По закон посетителите на парка са длъжни да се движат по строго определен маршрут, който предварително е съгласуван с парковите власти. За повече подробности относно правилника на природния парк можете да се обърнете към Галапагос Консърванси (galapagos.org) или към ДаруинФаундейшън (darwinfoundation.org).
Има най-различни по тип плавателни съдове, които предлагат подобно плаване – като се започне от такива за 12 туристи и се стигне до капацитет от 100 гости на борда. На по-големите кораби условията за настаняване обикновено са по-луксозни, а освен това на ваше разположение ще има екипировка за гмуркане, морски каяци и малки гумени лодки. През ненатоварения сезон (април-май и септември-октомври) цените са по-ниски и понеже се предпочита корабите да запълнят всичките си места, а не да плават полупразни, можете да имате късмет с още по-изгодно предложение „в последната минута“. На официалния сайт на Галапагоските острови (galapagosislands.com) има списък на препоръчани туроператори, разпределени по категории според цените, които предлагат.
ПРЕСЛЕДВАНЕ НА СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ
ЛАПЛАНДИЯ, ФИНЛАНДИЯ / Разказва: Ник Бюлос
Снегът хрущеше под краката ми. Арктическият студ се беше загнездил в ставите ми. Намирах се посред нощ на някаква замръзнала река във Финландска Лапландия, където щях да изживея сбъдването на детската си мечта. През тази нощ, както и през предишните две, изминахме няколко стотин километра от град Ивало, като с едното око следяхме пътя, а с другото – небето. Накрая се спуснахме по заснежената крайбрежна дига, недалеч от руската граница, и зачакахме. Надявах се най-сетне да стана свидетел на най-красивото представление на майката Природа, което може да се наблюдава също така в небето на Исландия, Канада и Норвегия. Тази вечер стана ясно, че небето е в настроение да ни възнагради за търпението.
Взирахме се в мълчаливо очакване, когато мастилено черното нощно небе изведнъж оживя в изумрудени пръски, блестящи форми, абстрактни ъгли и странни завихряния, които всяка секунда се променяха по форма и цвят. Беше смайващо, красиво и величествено, но за кратко. Бавно тръгнахме обратно към колата, но инстинктът ме накара да спра. От мастиленочерните небесни дълбини се изсипа залп от всички нюанси на зеленото, прорязан от контрастни ивици червено и сапфирени отблясъци. Стоях до пояс в снега и се опитвах да осмисля цялото това ефирно великолепие, което се сипеше отгоре ми като захарни кристали през решето. Сърцето ми биеше до пръсване, сълзи се лееха от очите ми и цялото ми тяло трепереше. Но не от студ.
Равносметката
Години по-късно все още си спомням за този миг на блаженство. Дали беше истина, или бях сънувал? Наистина ли Северното сияние ме умили до сълзи? За щастие всяка вечер големите фотоси над моето легло ми напомнят, че това не е било сън, че наистина бях станал свидетел на това чудо в арктическата нощ.
Полезни съвети
Най-вероятно е да видите Северното сияние (Аурорабореалис), ако през периода между октомври и март идете пò на север от 35° северна ширина. Това явление се дължи на частици с електричен заряд, които попадат в студената атмосфера около Северния магнитен полюс. На същия принцип в небето над Южния магнитен полюс се появява Южното сияние (Аурорааустралис).
Да видиш на живо едно от тези чудеса на природата до голяма степен е въпрос на късмет. Все пак има редица фактори, които правят срещата с явлението по-вероятна: идеални метеорологични условия (ясна мразовита нощ) и място за наблюдение, отдалечено колкото се може повече от всякакви източници на светлина.
Специалистите препоръчват да се избягват месеците ноември и декември, когато над Северна Европа често е облачно. За да подобрите шансовете си до максимум, се включете в специализирана експедиция – така времето за очакване на сиянието ще бъде много часове, като обикновено се отива на доста голямо разстояние от населените места.
Друг съвет: гледайте внимателно и постоянно през прозорчето на самолета, когато летите нощно време над Арктика. Дори времето да е облачно, често пъти багрите на Северното сияние танцуват по облаците (което наблюдаващите от повърхността на Земята няма как да видят).
