След разказите на наши сънародници от ИспанияВеликобритания и Италия, завършваме поредицата с интервю на българска медицинска сестра, която работи в старчески дом в Милано, един от най-засегнатите от пандемията градове на Ботуша.

Лидия Георгиева е медицинска сестра от 37 години. В България е работила в Бърза помощ, в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, както и като операционна сестра. От 2007 г. живее в Милано. За разлика от много наши сънародници, тя е там със съпруга си и живеят в собствено жилище. В София е майка й, брат й, двамата й синове, от по-големия има внучка и скоро предстои отново да стане баба, този път от по-малкия.

Лидия работи в Старчески дом (Casa di cura), който е като нашите „вътрешни отделения” в болниците, казва тя. Пациентите там са 140, а целият екип, който се грижи за тях е 80 души. Или, както се казва – тя е в центъра на заразата, която плъзна по целия свят и убива. Какво е настоящото положение в местоработата й, както и в Милано, справят ли се властите и хората там с COVID-19, страшно ли е, има ли паника и предпазни средства, какво е личното й мнение за бременните жени, какви са прогнозите и какво ни съветва, Лидия Георгиева говори откровено пред LadyZone.bg.

Лидия, освен че си в Милано, откъдето новините са стряскащи, може ли да се каже, че работиш на едно от най-рисковите места, тъй като хората, за които се грижиш, са възрастни, а те са най-застрашени от COVID-19?
Не съм сигурна, че това е точно така. Да, възрастните хора са най-застрашената група, но ние сме така изолирани, откакто е започнала епидемията, че в работата се чувстваме като в карантина вкъщи.

Как работиш – на какъв график?
Работя на нормален график, както е било досега – първа, втора и нощна смяна. Разликата е, че няма посещения на близки на хората в дома, допуска се единствено да ги видят през прозорците, осъществяваме и видео връзка между тях. Изолирани сме!

Досега има ли случай на коронавирус в Старческия дом?
Не, няма. Има двама починали пациенти, но тук е Старчески дом, където хората завършват последните години от живота си. Засега при нас няма никакво съмнение за коронавирус - нито при хората, за които се грижим, нито при нас – персонала.

Кога чу за коронавирус и каква беше реакцията ти?
Не мога да си спомня точно кога беше – може би през февруари... Познавайки новините от Китай, реакцията ми беше, че идва нещо сериозно. Но по-скоро не бях притеснена, а нащрек. Не съм взимала и превантивни мерки.

Какви мерки взе здравното заведение, в което си?
Имаше период, в който дори нямаше предпазни средства. Изведнъж, като с магическа пръчка, изчезнаха. В дома имахме резерв, но и той бързо свърши. Стигнахме до момент, в който сами си шиехме маски. Дефицитът беше голям. Вече тръгна потокът от предпазни средства. Не използваме тези прочути маски FFP3, защото е безсмислено да са в употреба в една среда, в която засега няма коронавирус. Тези маски са по-необходими в реанимациите, в Бърза помощ, въобще на местата, където има заразени.

Снимка: Лидия Георгиева

Колко човека сте персонал, след като 140 са пациентите ви?
Около 80 човека сме – лекари, медицински сестри, помощен персонал, кухня...

На вас, персонала, както и на пациентите, правени ли са тестове за коронавирус?
Не, никой досега не е тестван. В Италия, в началото на появяването на заразени с COVID-19, започнаха да се правят безразборни тестове на всеки, който има по-висока температура и кашля. В сравнение с България, която е около 7 милиона като население, в Италия то е 70 милиона. И се оказа, че е невъзможно всеки подобен случай да бъде тестван за коронавирус. Тестове се правят вече само по специални индикации.

Наистина ли болниците в Италия са препълнени и не всеки пациент може да бъде обслужен?
Не, не е точно така... В близост до нас се отварят още две болници. Бърза помощ вече не функционира, както досега - първо се извършва селекция на пациентите, които се обаждат по телефона. На фона на цялата тази епидемия има и друг вид болни – с грип, със сърдечни заболявания, отравяния, както и още други случаи... И ако е възможно прегледът се организира вкъщи, ако не – пациентът се транспортира от Бърза помощ до болнично заведение, но там остава сам, не може да е съпроводен от придружител. Отделно за случаите на хора с температура, кашлица и съмнения за коронавирус, има два телефонни номера – 112, както и в България, и 1500, който е нов и беше открит сега. Хората, които имат подобни неразположения и се обадят на тези телефони, медиците ги посещават вкъщи и и в зависимост от състоянието им, ги поставят под карантина, ако е наложително – ги транспортират в болница.

Звучиш спокойна, значи ли че поведението ти е присъщо за повечето италианци или има паника?
Не, не виждам паника. Може би малко зрънце паника трябваше да има в началото в Италия. Защото на първите призиви – хората да си стоят вкъщи, да не посещават обществени места, никой не обърна внимание. Хората останаха да работят от домовете си, затвориха училищата, а в парковете и моловете беше пълно с майки с деца. Затова, може би трябваше дори умишлено да се създаде паника. През тази, последна седмица, тъй като бройката много нараства както на заразени, така и на починали, особено в Ломбардия, където съм аз, се забелязват пусти улици, с малко преминаващи автомобили, почти няма хора. Правят се и проверки от органите на реда. Работя на още едно място – ходя и по домовете като медицинска сестра, за което се изисква специален документ, който да доказва къде, при кого и защо отиваш.

Какви са последните мерки при вас?
Може да отидеш само на лекар, до аптеката и на пазар. Тук по принцип не се пазарува ден за ден, както е в България, още по-малко пък сега. Желателно е да пазаруваш от възможно най-близкия магазин. Работят само хранителните вериги, спазва се отстоянието на клиентите, което е метър и половина – два един от друг. Чака се на опашка отвън, както и се наблюдава потока от влизащи и излизащи от магазина, да не се засича. Има дезифектанти в магазина, трябва задължително да влизаш с маска, ако нямаш ръкавици, използваш тези, които са за зеленчуци и плодове. Хората са спокойни, чакат, не претендират. Вчера (20 март) бях в почивка и си направих пазара, който ми костваше 4 часа, а не 40 минути, както обикновено. Но пак казвам, че това не е проблем, защото тук е прието да се пазарува за по-дълъг период от време.

Колко пъти на ден се чуваш с близките си в България, какво им казваш, както и те на теб?
Чуваме се абсолютно всеки ден, питаме се един друг как сме, казвам им да се пазят и да използват маски, ръкавици, както и да не ходят на места, където има и други хора. Знам, че им е трудно, защото внучката ми е малка и това дете как може непрекъснато да стои затворено у дома? Много ми е мъчно... Чакам и още едно внуче от другия си син. И големият ми страх в тази епидемия е, че няма да мога да се върна в България, когато се роди второто ми внуче... Но, макар отдалече, им давам всички тези съвети, които се съобщават и по българската телевизия, защото я гледам, както и италианската, разбира се. Смятам, че всичко това, което се налага като мерки, е абсолютно нужно! Излишно е човек да се прави на много велик, да не спазва предпазните мерки, а да се съобрази с тях едва, след като се изплаши, че заразата расте. По-добре сега да се спазва всичко, отколкото да има стотици хиляди заболели. И нещо много важно: Мийте си ръцете, мийте си ръцете със сапун и вода, а след това ги обтрийте с дезифектант на спиртна основа, ако не може да намерите в аптеките, такава хубава българска ракия има, която трябва да се разреди с малко вода и има същия ефект.

Повдигнаха се въпроси, свързани с бременните жени. Ето, и ти си пряко заинтересувана, след като на по-малката ти снаха й предстои да роди. Има ли някаква яснота относно коронавируса и отражението му върху бъдещите майки?
Още при първоначалната информация за „нашествието” на коронавируса и сина ми, и бременната му жена имаха висока температура и кашлица, от която още не могат да се отърват. Имам чувство, че и двамата прекараха вируса... За бременните няма опасност. Сред първите, които бяха заразени в Кодоньо, бяха семейство, като жената беше бременна в осмия месец. И двамата бяха с положителни проби, след лечение изписаха първо мъжа, след това и жената, и то без никаква опасност за бебето.

Какво трябва да се прави, когато някой стои вкъщи, но пък другия ходи на работа?
Който е бил навън, не трябва да се движи в къщата с дрехите, с които е облечен. Бързо трябва да се съблече и дрехите да се изперат, по възможност, или поне да се изнесат на балкона, за да се проветрят. Задължително е да си измие ръцете. В Италия много се говори и да не се вкарват обувките в жилището, защото се установи, че около 9 часа вирусът живее по асфалта. По стар обичай е хубаво да се събуваме навън или да се изнесат обувките на балкона, като се поставят върху еднократна пелена, или нещо друго, което да е напръскано с дезифектант.

Като медицински работник, който е и в центъра на заразата, кажи какво още се коментира във вашите среди за COVID-19?
Всеки ден получаваме информация при нас относно развитието на заразата с COVID-19. Засега „кривата” върви нагоре, като се надяват, че през следващата седмица Италия ще достигне пика. Това означава, че около седмица, след този пик, не се тръгва нито надолу, нито нагоре – статистиката на заболели, регистрирани със заразата и починали се застопорява. И едва тогава би трябвало графиката да обърне посоката надолу. Да се надяваме, че ще е така!

Какво чуваш от медици от други болници в Милано?
Ще разкажа това, което ми се случи на мен. По лични причини ми се наложи да отида в Бърза помощ. Медиците там взеха предпазни мерки, стремяха се пациентите да нямаме допир един с друг и да сме спокойни, както и те - поне видимо. Още в началото, когато се разбра, че в Ломбардия случаите на коронавируса нарастват, аз отидох със собствен транспорт до Бърза помощ. В момента на моя престой там, беше открит случай на момче с температура и кашлица, което беше дошло от Кодоньо (Северна Италия). Моментално всички болни ни събраха в отделна стая. Момчето веднага беше транспортирано в болница в Милано, и то със специално оборудвана линейка, както и медицинският екип беше облечен с предпазно облекло. Видях, че бяха взети всички необходими мерки.

Снимка: Лидия Георгиева

Оптимист ли си за излизането на света от пандемията?
Да, аз съм оптимист! Смятам, че не страх трябва да има в хората, а много разум. Защото коронавирусът е зараза, с която само ние, сами, можем да се преборим, ако използваме всички предпазни средства, ако се движим по правилата, което е малко чуждо на българите... И тук младите хора не вярват, смятат, че те са недосегаеми. Само, че те са основните преносители на вируса.

Както казват: „внуците могат да погубят бабите и дядовците си” – така ли е?Абсолютно е така! По италианската телевизия непрекъснато се повтаря, че внуците не трябва да посещават възрастните си роднини. В Австрия, мисля че беше, имаше момент, когато се твърдеше, че трябва да се създаде общ имунитет на населението, или да няма предпазни мерки, всеки да се заразява, пък, който оцелее - оцелее. Няма такова нещо като общ имунитет! Доказателство за това е, че след седмица и тази държава даде отбой на първоначалното си твърдение.

В България се заговори за стари медикаменти, които са на хининова основа и биха били полезни в случая. В Италия дискутира ли се подобно нещо?
Не, не се говори. Излезе информация за излекувани двама пациенти с медикамент, който е против ревматизъм. Основно лечението на това заболяване е симптоматично. При тежките случаи медиците са принудени да се борят с бронхопневмония, която е двустранна и е тежка като диагноза. Точно затова поразява хора, които имат снижен имунитет и много съпътстващи заболявания. А в по-голямата част от населението това са възрастните хора.

Как би коментирала мерките, които предприе българското правителство?
Харесвам мерките, които бяха взети в България! Всички българи непрекъснато плюем политиците ни, но този път политиците постъпиха много адекватно и навреме. Предприема се и обезпаразитяване на улиците в България. И това е успокояващо... Тук, в Италия, много бавно бяха взети предпазни мерки срещу коронавируса. И докато се стигна до празните италиански улици, се оказа, че вече има много заразени.

За укрепването на имунитета препоръчително ли е да се пият витамин С, витамин Д?
Витамин С е най-добрият антиоксидант и най-добрият витамин, който може да активира имунитета. Вкъщи не пием витамин С, но ядем сутрин и вечер по 2 лъжици смес от мед и смлени лимони - дозата ние сами сме си я определили. Задължително трябва да се консумират много плодове и зеленчуци, да се пият много течности, въобще човек трябва да се стреми към по-здравословен начин на хранене.

Какво ще добавиш за финала на разговора ни?
Паниката взима жертви, затова не паника, а разум трябва. Правителствата на държавите по света, засегнати от COVID-19, разчитат на интелигентността на хората. А реакцията на италианците, които излизат на балкони и прозорци и ръкопляскат, топлят сърцето!

  • Поразително! Олимпийска състезателка "плува" на кухненския плот в условия на карантина (ВИДЕО)
  • Коя книга ви е отвела най-далеч? Споделяйте книжни пътешествия в #ПътувамБезПаспорт
  • Нови заповеди: сваляме маските и тръгваме към планините. Разрешено е
  • Бебето Колинс, което се роди с помощта на пожарникари
  • Отварят ли училищата? Как са решили проблема в Нидерландия и на остров Нантъкет
  • Странните неща, които детето ми направи по време на изолация
  • #ОстанетеСиВкъщи и гледайте сериали - 10 сериала, които може да гледате повече от веднъж
  • Батман мете улиците, Железният човек дезинфекцира, а Дарт Вейдър разнася хранителни продукти (ВИДЕО)
  • Теа Минкова: Не знам какво сме правили с Наум преди Амая
  • "Живей живота с щастие и страст" - мъж, починал от коронавирус, остави трогателно писмо на семейството си