През последните дни събитията около футболния мач с Англия превърнаха името на България в синоним на расизъм в медиите - черни качулки, нацистки напеви и протегнати напред ръце за хитлеров поздрав, които шокираха света. Човек спокойно можеше да реши, че гледа Олимпийските игри на "Олимпиащадион" в Берлин през 1936 г., а не квалификация за Европейското първенство по футбол на националния стадион "Васил Левски" през 2019 г. Всъщност това е първата олимпиада, която е излъчвана пряко по телевизията, но за мен това беше последният мач на националния отбор, който ще гледам, докато не се въведат крути мерки за борбата с расизма в страната. Знаете ли само какво липсваше, за да е завършена картината? Знамена със свастики.
Свастики, точно така. Защо се спирам на свастиката? Защото подобно на спортната среща, един от най-позитивните символи в човешката история също беше опорочен от нацизма и расизма. Свастиката представлява пречупен кръст - кръст, чиито рамене са пречупени 90° надясно или наляво. Още от най-древно миналото свастиката представлява религиозен символ на източни култури и религии от Индийския субконтинент, където символизира божественост и духовност.
В Западния свят свастиката е символ на благополучие и късмет - до 30-те години на миналия век, разбира се, когато започва да се употребява като емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия и започва да свързва с нацистката символика като емблема на арийската раса и съответно се превръща в разпознаваем символ на идеите на расизма и антисемитизма.
Адолф Хитлер обяснява в "Моята борба" символиката на нацисткия флаг със свастика: "Червеният цвят олицетворява социалните идеи, заложени в нашето движение. Белият цвят - идеята за национализма. Мотикообразният кръст - мисията на борбата за победа на арийците и заедно с това за победа на творческия труд, който от памтивека е бил антисемитски и антисемитски ще остане."
Свастика е дума, произлизаща от санскритското съчетание स्वस्तिक, означаващо предмет, който носи щастие или вещае добро. По-точно казано, свастиката е отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет и благополучие. Думата е съставена от представката "су-", която означава "добро", и "-асти", което представлява езикова абстракция на корена "ас", означаващ "да бъда".
Така се получава "суасти", което означава благополучие, а наставката "-ка" служи за образуване на умалителни. Така се получава думата "свастика", която буквално преведено означава малко нещо, свързано с благополучие. Най-просто казано, свастика означава амулет за късмет. Последното такова нещо, за което се сещам, е нещо нацистко.
А сега нека хвърлим поглед назад към историята на свастиката. Сред най-ранните култури, използвали свастиката, са неолитните култури на Югоизточна Европа и цивилизацията на долината на река Инд на Индийския субконтинент. Свастиката символизира слънцето или времето (създаване и разрушение на света), както и спиралната структура на галактиките във Вселената. Свастиката съпътства цялата човешка история - в Украйна са открити изображения върху амулети от 10 000 пр.н.е.
В индуизма символът, обърнат наляво, се нарича "свастика" - символизира слънцето, просперитета и късмета, докато символът, обърнат надясно, се нарича "саувастика" - символизира нощните или тантрични аспекти на Кали. В будизма свастиката символизира благородните стъпки на Буда, докато в джайнизма свастика е символът за Супаршваната - седмият от 24 Тиртханкара (духовни учители и спасители). В Китай свастиката носи името "уан", което означава "всички неща", произнасяно "манджи" на японски. Свастиката е свещен символ в религията Бон, най-старата духовна традиция в Тибет.
Свастиката - един от най-древните и свещени символи на арийците - се рисува навсякъде и досега в Индия и страните от Далечния изток - върху вратите на храмовете, жилища, тъкани, в които се завиват свещените текстове, погребалните покрови. Използването на този символ е много сходно с кръстния знак, който християните правят, когато изпращат някого на път, за да му пожелаят късмет и божия закрила.
В България двойни свастики (обърнати надясно или наляво) са открити върху множество керамични съдове, датирани от 6000 г. пр.н.е. В националния археологически музей на България могат да се открият грънци с изрисувани свастики от времето на прототраките 6000 – 3000 пр.н.e. Свастика може да се види на една от църквите в Стария град в Несебър, като там е поставена като орнамент на апсидата от външната страна, а така също в археологическите находки под църквата "Света София" в София, както и като мозайка на пода във вила "Армира".
Използвана обаче от нацистка Германия, за да символизира германската националистическа гордост, за евреите и враговете на Райха свастиката се превърна в символ на антисемитизъм и терор. Така в много западни страни свастиката започва да се разглежда като символ на расова неприязън и заплаха заради връзката й с нацизма.
След края на Втората световна война и ужаса на Холокоста отношението към свастиката разбираемо се променя драстично, когато повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката единствено като националсоциалистически символ, без да вземат под внимание друга нейна възможна употреба.
Почитането на свастиката в азиатските култури, за разлика от заклеймяването на символа от Запада, като цяло само води до неправилни тълкувания и неразбиране. Ще си върне ли свастиката някога отново своята светла символика в Западния свят?
