Пътищата им се пресичат, след като тя се е завърнала у нас от Холандия, а той пък от Аляска. И двамата обичат пътешествията, природата и това да споделят приключенията си с други хора с отворени съзнания. След като Асен Величков и Лаура Славов се намират един друг, любовта помежду им зарежда с още плам и раждането на Balcanic (начин на живот за пътешественици), чрез който създават преживявания за ентусиасти и работят за изграждането на истинска връзка между човек с човек и човек с природата. Мисията им: да вдъхновят 7 милиона българи да излязат навън.

Пандемията и локдауните провалят много от плановете на Асен и Лаура, но междувременно при тях се случват и много хубави събития. Двамата вече са родители на петмесечно момченце, а преди 7-8 седмици решават да заменят живота в столицата с този на село. Заедно със сина им Бобчо и тяхната котка Прилеп вече се радват на спокойствието в Бакьово (Искърското дефиле), само на 44 километра от центъра на София. И преди да им завидите, те с удоволствие и усмивки посрещат гости в техния дом Chillhouse Bakyovo – място за групи по йога или всякакъв вид практики, за всеки, който иска да избяга от стреса и напрежението на своя делник и има нужда от чист въздух и срещи с природата.

Снимка: Личен архив

Свикнахте ли вече с живота на село?
Асен: Много е лесно да се свикне с цялото това спокойствие. Дори когато се наложи да дойдем до София по някакви задачки, целият този хаос и трафик ми се струват направо нереални.
Лаура: Близо два месеца вече живеем в Бакьово. Бяхме планирали да се пренесем още през април-май, но все си търсехме извинения – "сега е студено" или нещо друго. Един ден по време на третата разходка до супермаркета, което беше хайлайтът на деня, стигнахме до заключението, че това не е живот. В нашия квартал "Витоша" няма парк, най-близкият е в Студентски град, където винаги е препълнено с хора. И двамата си казахме: "Какво правим тук? Защо не сме си в къщата? Да я развиваме и да посрещаме хора. Тръгваме си."

Защо точно в Бакьово?
Лаура: Семейството ми има къща тук. Като малка с брат ми и сестра ми прекарвахме цели лета тук. Много ми е присърце това местенце. Познавам си хората и те ме познават. Много е близо до София, на един час път само. Има как човек да дойде и да се свърже с природата. Няма го традиционният дух на българското село, защото няма много жители. То е почти празно, както много други български села. Сядаш до реката и усещаш как мислите ти спират да препускат и градският шум остава зад планината.

Снимка: Личен архив

Липсва ли ви нещо от София?
Лаура: Нищо. Освен може би приятелите. Семейството ми е в чужбина.
Асен: Моето семейство. И хубавата връзка, тъй като тук е проблем понякога да се свържем със света, защото нямаме обхват на телефона. Това беше и една от причините да не дойдем по-рано, защото не бяхме решили въпроса с интернета. Все пак искаме да развиваме Balcanic, каузата ни "Живот без следа" и цялостната ни визия за живота. Успяхме да решим този проблем с доста слаба връзка, но пък я има.

Кога и как се роди идеята за вашата чил къща?
Асен: Още когато се запознахме с Лаура през 2015 г. Всъщност нейната основна мисия, върнала я в България, беше желанието да превърне тази къща в ритрийт център, тъй като тя е йога преподавател. Понеже е леко срамежлива, затова аз говоря и за нея. Ние се запознахме покрай йогата и започнахме да обменяме идеи около общата ни страст – природата и това да я споделяме с останалите. Така с течение на времето стартирахме Balcanic. По време на пандемията и след първите локдауни при нас много неща се промениха. Роди ни се и детенце. Преди колкото и да искахме да обикаляме и кръстосваме България и света, сега просто натурално си дойде моментът да се позиционираме на едно място. Преценихме ресурсите, с които разполагаме. И тази къща беше един от тях. Казахме си: "Това е нашето място, това ще е нашата база." Тук искаме да посрещаме хора с отворено съзнание, близки до нас, които искат да се срещат с други хора с такава настройка и така да споделяме енергия. Същевременно да е неангажиращо. Да е чил.
Лаура: Място, където всеки може да бъде себе си. Да не се притеснява дали е напреднал в йога или в някакъв спорт. Районът е познат на софиянци – карат мотори и колела тук, идват и на пикници. Може да се дойде и с влак до близкото село и оттам взимаме хората с кола. Веднъж дойдохме пеша – много приятна разходка около 5-6 часа.

Снимка: Личен архив

Какви хора се възползват от възможността за "бягство" във вашето кътче?
Асен: Интересни хора с разнообразни професии, не мога да кажа, че са от някакви нишови и таргетирани сфери. Бих ги обобщил като хора, отворени за живота с многобройни интереси, готови да ги споделят с другите без някакви задръжки. Мисля, че и ние ги предразполагаме за това.
Лаура: Пътували много по света. Избрали да живеят в България. Някои имат собствен бизнес, други градят кариера в корпоративния свят. Но като цяло ги свързва отвореното съзнание. Търсенето на тишината и спокойствието, които не могат да се намерят в града.

Снимка: Личен архив

Как минава един ваш ден?
Асен: Всеки ден е различен, но си имаме общи рутини. Най-заети сме през уикендите, когато хостваме по-големи групи хора. Днес например (понеделник) имаме двама гости. Почистихме стаите, Лаура сутринта изпрати няколко имейла, играеме си с Бобчо, следобед ще сглобя една пейка, ще полея градината ни, ще окося тревата. В момента си напасваме графика, защото задачите са безброй. В момента още се настройваме.
Лаура: И знаем, че все нещо може да се счупи или повреди и трябва да го оправим много бързо, а всичко друго остава на заден план.

Имате ли си животни? Добитък, както се казва?
Асен: Добитъкът ни е нашата домашна черна писана, която се казва Прилеп. Тук си има и местни любимци, които си идват при нас. Дори преди седмица една майка си остави котенцето. Вече около четири котки се подвизават на терена. Имахме една мечта да си отглеждаме кокошки, но може би ще е следващия сезон. Оказва се, че е доста отговорно всъщност.

Снимка: Личен архив

Радвате ли се, че синът ви ще расте в такава атмосфера?
Лаура: Много съм щастлива, че още от три-четири месечна възраст той може да диша чист въздух и да заспива на ромона на реката. И че се запознава и тепърва ще се запознава с много хора, за да е по-социален.

Сближихте ли се с другите десетина жители на селото?
Лаура: Една жена ни каза: "Колко се радвам, че сте тук. Като гледам как свети къщата, и ми става едно спокойно." Постоянно ни дават я босилек, я маточина да си засадим в двора.
Асен: Може да са малко хората, но има силна общност и ядро на задружност и подкрепа, което силно ме впечатлява и вдъхновява. Защото това е нещо, което и ние искаме да постигнем. И хората, които идват тук, може да са непознати, но си тръгват приятели. Това е притегателната сила на това място.
Лаура: Миналата седмица имахме курс по творческо писане и групата толкова се сприятели, че едното момче после писа в общия чат и покани всички у дома си, за да си четат написаните разкази и да пият вино.

Снимка: Личен архив

Кое за вас е най-вълшебното и малко познато място в България?
Асен: Категорично бих отговорил Странджа. Много притегателно място от брега до сърцето и китните села. Докоснеш ли се веднъж до Странджа, обезателно ще се върнеш.

Любимата ви дестинация, където с удоволствие се връщате отново и отново?
Лаура: Един плаж до Синеморец – Листи. Разходката от Синеморец до него отнема около час и половина. Там е уникално. Влюбих се в мястото миналата година и искам пак да се върна.
Асен: Бяхме чували само за него преди това. Ние ходим на море винаги извън сезона. Преди началото или в края. Септември нямаше никакви хора и плажът си беше само за нас. Наистина невероятно!

Снимка: Личен архив

Къде отидохте заедно, след като се намерихте един друг?
Асен: Отидох на неин йога клас и така се запознахме. Първата ни среща всъщност трябваше да е едно зимно изкачване на Мусала.
Лаура: Което така и не се случи. Имаше много силна снежна буря и Асен каза: "Ами ще се качим на Витоша." Всъщност на Витоша се опознахме.
Асен към Лаура: Всичко започна на Витоша значи?!

Снимка: Личен архив

Най-романтичното ви пътуване?
Лаура: В Перу преди 3 години. Когато отидохме на езерото Титикака и нощувахме на едни островчета, които хората сами си правят от тръстика. На всеки две седмици трупат нови слоеве тръстика, защото островчетата потъват. Трябва да си вдигнат къщата, да натрупат нов слой и пак да си я сложат. На почти 4000 метра надморска височина, толкова е високо езерото. Извън цивилизацията, диво и магично.
Асен: Пътувахме с лодка до Урос айлъндс. Беше залез слънце, нямаше никакъв вятър и водата беше кристална и супер равна, с невероятни отблясъци. В единия край се виждаше залезът, а в другия – буря. Невероятна красота! И така 30 минути до острова.
Лаура: Всеки човек е президент на собствения си остров.
Асен: Могат да живеят няколко фамилии на един. И тогава си избират президент. И си имат Съвет на президентите, като старейшини. Те нямат болница, още имат шамани и вярата им е в езерото и в планината. Това са техните богове. Вярват в природата.

Снимка: Личен архив

Къде бихте завели задължително сина си?
Калифорния и Хавай.

По време на вашите странствания намирали ли сте много приятели?
Асен: Навсякъде правим приятелства.
Лаура: Спомням си, когато взехме теснолинейката до Аврамово и после с колелата (14 км) стигнахме до село Орцево, което се намира най-високо на Балканите. Там населението са помаци – супер чисти хора, супер приятелски настроени, много дружелюбни и топли. Някак те карат да се връщаш при тях отново и отново.
Асен: България е прекрасно място, защото има толкова хубави хора и навсякъде може да се почувстваш като у дома си.

Кои са петте основни принципа за поведение в природата, на които учите останалите? И на които акцентирате във филма "Живот без следа"?
Асен: №1 - Бъди подготвен! №2 - Върви по устойчиви повърхности! Важно е, когато се намираш в природен парк или такъв със специален статут, просто да се увериш дали имаш право да минаваш от там. №3: Боклукът в торбата! Голям проблем е и за хижите да се справят с целия боклук, който после бива разнасян от животни, които така свикват с човешката храна и миризма, а това не е добре. №4: Внимателно с лагерния огън! Един от последните големи пожари беше в национален парк "Пирин" и все още не може да се възстанови огромното петно гора, което изгоря в района над Кресна. №5: Уважавай другите! Животните и околната среда.
Казусът с мечката, нападнала жена край Белица, много нашумя тези дни. Добре е да се говори за това. Става ясно, че голяма група гъбари са обхванали голям периметър, оказал се естествен хабитат за кафявата мечка, която е и защитен вид в България. Мечката всъщност е агресирала при самозащита. Може би, ако е имало повече табели и информираност какво поведение се изисква, нямаше да има заплахи както за човешкия живот, така и за този на мечката. Стигне ли се до такъв конфликт е доста неприятно.
Както и друго, което е много важно да се знае – храненето на лисици не е желателно. Свиквайки с човешката храна и миризма, те започват да я търсят, идват по-близо до нас и стават опасни ситуации. Затова с по-голяма осъзнатост от наша страна се пази живота на дивите животни.
Не виждам бъдещето със затворени зоопаркове, в които да гледаме животни, извадени от естествената им среда, а с един по-осъзнат екотуризъм, чрез който ние сме гости на животинския свят без тормоз и заплаха, като сме още по-близо до него.

Снимка: Личен архив

Като посланици на аутдор културата според вас кое е най-ценното, което дава този начин на живот?
Лаура: Опознай родината, за да я обикнеш. Така е и с природата. Единственият начин да пазиш и да цениш нещо, е да го обичаш. А колкото повече го обичаш, толкова повече се интересуваш и от начините, чрез които да го пазиш.
Асен: Развивайки пътешественика в нас, учейки нови спортове на открито, ние имаме повече възможности да опознаваме още заобикалящия ни свят по различен начин и да се развиваме.

Снимка: Личен архив

  

  • Нова Планинка на хоризонта: Мариана Киречева създаде пътеводител за Пирин
  • Фотосесия сред бали, лавандули или слънчогледи. Къде?
  • Александра Чарийска - на мотор до Скалния манастир в местността Шашкъните (и не само)
  • "Златен парк" в Луковит е истинска приказка, сътворена от природа и човешки ръце
  • Как да си изкарате зверски добре в малкото село... Зверино
  • What3words: Тези три думи могат да спасят живота ви
  • Коритото на Арда, където Родопа ще ви прегърне като майка
  • Захари от градина „Въдворена“: Скуката е за скучни хора. Самота на село няма
  • Най-доброто, което направих, когато исках едновременно да работя, да съм с детето си и на море
  • Добромир Райнов: С времето не спирам да се изненадвам колко непознати места има в България