След повече от 20 години в страната ни една японка се чувства повече от всичко българка. Макар че живее в София, Рин Ямамура ни посреща в художественото ателие на пловдивския куклен театър, където вмомента е поканена като гост сценограф. Това е и професията, която тя превръща в своя мисия. Рин е родена в Япония. Пристига преди 20 години от Токио в София, за да учи куклена сценография.
"2000 година, бях на 20 години и майка ми, която се занимава с куклена сценография в Япония, тя понзаваше български професори, ми каза: „Рин, отивай в България да учиш куклена сценография!”. И така 6 години в НАТФИЗ. Беше ми много мрачно, сиво, но имах топлината на студентите, колегите, нямахме никакви пари, стотинки в джоба… Беше много студен период за мен, но в същото време, в сърцето беше топло", спомня си тя.
Още с пристигането си в България, тя усеща, че България е нейното място. Най-силно впечатление й прави културата на българите.
"Имаше сладост в онова време. Обикалях по улиците по кофи за боклук, събирах много материали, за да правя кукли. Това ми беше много хубаво, защото в Япония всичко е подредено, не можеш да прибереш боклуци – куфар на дядо, който е починал и са му почистили тавана, там тези съкровища не ги виждаш, а тук е пълно. А и вие не криете нищо, не държите вътре нищо, всичко е навън и тогава остава здравето на човек. В Япония е обратното, всички мълчат, не им е удобно да казват нещата, които мислят", разказва Рин.
Все пак, дори за един социален човек, сблъсъкът между две култури не може да бъде избегнат. Казва че и до днес се обърква, когато кима за "Да" и "Не", но нещото, което я е затруднило най-много, е българският език.
"Трябваше да го науча, за да мога да уча изобщо. Все казвам, че в първи курс не знаех думата „задача”, а тогава всеки идва и дава някаква „задача” – ама какво е това „задача”? Много ми се радваха, защото аз се появявам с разни скици и представям на професорите с грешки, ама никой не ми казва, защото били много сладки моите грешки", разказва тя за студентските си години.
Макар че Рин и семейството й в Япония се виждат рядко на живо, те никога не са спирали да подържат контакт. Казва, че им е мъчно, но се радват на факта, че тя успява да намери своето място в България.
Въпреки трудностите през, които всеки човек преминава обаче, Рин Ямамура зарежда околните с позитивизъм и казва, че винаги човек трябва да държи гордо изправена глава. А веднага след нашия разговор, тя се потапя отново във вълшебния свят на куклите. Тази нейна паралелна реалност, пренася всеки докоснал се до нея, в едно магично измерение.
