Радина Боршош с талант, с много труд и с желание надгражда постигнатото и върви напред в кариерата си. Разбира се, накъде и без любопитство към света? А е само на 25 години и е най-младата актриса в трупата на Народен театър „Иван Вазов”. 

С Радина Боршош говорим за любовта във всичките й измерения.

Радина, любовта „Океан” ли е, както пее група „Остава”, ти също пя тази песен в „Шоуто на Николаос Цитиридис” преди време?

Връщате ме към много хубав момент, когато в Шоуто изпълнявахме тази песен с Николаос, на сцената като изненада от екипа към мен излезе Свилен Ноев от „Остава” и запя с нас. Харесвам текстовете на Свилен и музиката на групата, защото отговаря напълно на моето светоусещане – „Искам много повече от това, нали любовта е океан, защото ти си океан”... Всичко, което виждам в живота си дотук е заради търсенето и намирането на любов, или заради липсата на любов. Любовта, във всичките й форми, ние се задвижваме от нея, само тази страшна сила може да преобръща съдби. Понякога сме като удавници в този океан, понякога сме щастливи мореплаватели, които никога не стигат хоризонта. През целия си живот обаче обичаш, няма секунда, в която да не обичаш нещо или някого - себе си, любим човек, семейство, родители, приятели, работа, кучето си, изкуство, книга, мисъл, цвят, място. Сърцето е най-могъщият диктатор.

Снимка: Евгений Милов

Кой разпали или как се влюби в превъплъщаването в други образи?

Преди да го изговоря гласно, то вече беше се случило с мен, без аз самата да разбера. Помня как в седми клас стоях в салона на театъра след края на постановката и не исках да си тръгна. Хората започнаха да излизат, аз просто исках да бъда там, да остана още малко, да вдишвам от този въздух. Точно онзи момент бих описала с думите на Мариус Куркински, с когото имах щастието да работя наскоро. Мариус казва: „В театъра борбата е за всеки отделен човек, за всяка отделна душа.” Мисля, че в онзи момент в училищните ми години, когато стоях в салона на театъра, аз бях този отделен човек, който театърът спечели и моята душа беше пленена завинаги.

Радина беше наш гост и в подкаста "Малки разговори" - вижте във видеото. 

Родителите ти как приеха желанието да се развиваш като актриса?

С изненада и разбиране. В някакъв смисъл мисля, че очакваха това да е просто тийнейджърска мечта, която ще отшуми с времето. Баща ми искаше да уча международно право, майка ми сигурно си е представяла, че ставам телевизионен журналист като нея, но истината е, че никога не съм се изкушавала в тази посока. В момента, когато открих театъра, поисках да съм актриса и това винаги е било единствено за мен. И понеже в това интервю си говорим за любовта, ето така се появява любовта. В миг, като пламък, подпалва ти сърцето и вече не може да се върнеш назад. Важното е, че ми беше дадена свобода сама да намеря пътя си, сама да избера какво искам да бъда и да се боря за него. И в тези първи години, ако някой повярва в теб и ти каже – „Давай, опитай, можеш…”, тогава се засилваш и скачаш, и се бориш за мечтата си. Затова трябва сами да избираме накъде и към какво да вървим, не може друг да решава вместо нас. Дори да не успеем или да се провалим, изборите са били наши.

Радина Боршош: Ако зависи от мен, ще съм по дънки, кецове и тениска до края на живота си 

За тихата мечта от малка да бъде актриса и сладкарското й хоби - чуйте в новия епизод на "Малки разговори"

Какви са спомените ти от първите уроци при Малин Кръстев, после при Стефан Данаилов, както и от първите ти роли?

Учителите са най-голямата награда в живота ми дотук. Моят първи учител на сцената е Малин Кръстев. Малинко ни приемаше в младежката си театрална студия - млади, уплашени ученици и вадеше от нас такава вътрешна сила и талант. Той диша театъра, и затова покрай него и ние започвахме да опознаваме тази реалност. Малин Кръстев е школа в театъра сам по себе си. Не мога да изброя колко сме вече неговите деца на сцената. Тези, които хвана за ръка и поведе за първи път. Ако трябва да кажа няколко неща, на които ме е научил - първото е, че театърът е избор за цял живот и че нашият живот в театъра е отдаденост. Другото, което винаги взимам с пълни шепи от него, е тази скромност и липса на суета, които притежава. Той не се оставя да прегори, да изстине, да види отстрани себе си и да си каже всичко съм видял и изиграл, велик съм. Това никога не може да е Малинко. И затова го обичам! После в моя живот се появи Мастъра. Велик човек, който ме беляза за цял живот. Проф. Данаилов често ни казваше - „Когато влизате в театъра, ще оставяте мръсните си обувки отвън”, защото там е специално място и не може да внасяте вашите тревоги, проблеми и прашни следи. Там трябва да влизаме с чисти души! Заради тях двамата чувствам още по-голяма отговорност към това, което правя. И често преди да изляза на сцена си мисля, сега ако Мастъра ме гледа, какво ли ще каже. Или, като е по-напечено, си казвам: „Мастър, помагай!”

Различна ли е любовта ти, когато си на театралната сцена и когато си пред камерата?

Аз съм актриса и за мен и сцената, и камерата са важни и вълнуващи. Така се чувстваме живи и щастливи. Процесът и изразните средства са различни, но пътя, по който изграждаме образите, е нашата актьорска същност и предизвикателство. Няма да намерите актьор, който би се отказал от едното или от другото.

Разкажи за любовта към музиката и участието в музикални представления.

В последните години и ролите ми на театралната сцена са свързани с музикални изпълнения. Обичам да пея и съм щастлива, че професията ми дава възможност и за такава изява. Вече трета година съм посланик и на „Фортисимо Фамилия”. Музиката си има собствен път до сърцата, тя ни кара да чувстваме, да мислим, да преживяваме, да рисуваме картини в съзнанието си. На 19 февруари ни очаква ново специално събитие в зала „България” заедно с моите колеги Дарин Ангелов, Йоана Кадийска и Рафи. Софийската филхармония ще изпълни откъси от произведения, вдъхновени от вечната история за любовта, а диригент на концерта е Вилиана Вълчева. Мисля си, че е изключително романтично да подарите класически концерт на любимия си или любимата си в месеца на любовта и да празнуваме с най-красивата музика. Защото както казва, великият Шекспир: „Живеят само влюбените, останалите просто съществуват.” 

Снимка: Фортисимо Фамилия

Повече доверчива или по-предпазлива си в отношенията си с близките хора и каква е любовта ти към тях?

Семейството е моята опора, обич и в много моменти те са и като спасителна светлина в тъмнината. Хората на сърцето ми, които знаят всичко за мен, често минават изпитанията с мен и преживяват моите успехи и неуспехи. Понякога се опитвам да им спестявам моите проблеми, друг път ги мисля и се притеснявам за тях и техните проблеми. Това е семейството, някой винаги те мисли.

Важни ли са приятелите в твоя живот и как избираш кой да остане до теб?

Те ме избират и аз ги избирам. Заедно се намираме, а времето, в което минаваме заедно през трудности, закалява тази обич и подкрепа. Имам близки и верни приятели, които винаги са до мен и знам, че по всяко време на денонощието мога да разчитам на тях. Те са хора, които се радват за мен или страдат с мен. Свързват ни обич и общи ценности. Затова не се страхувам. Важно е да не се страхуваш да застанеш зад това, в което вярваш, дори и ако трябва да останеш сам. А приятелите ми дават силата, че дори и тогава няма да съм сама. Значи са истинските!

Обичаш ли да обичаш или предпочиташ да те обичат?

Обичам да обичам и да ме обичат!

Внимателно или безразсъдно се впускаш в нова връзка? Ако е първото – защо?

Не съм човек, който се лута. Сърцето ми е способно на постоянство и отдаденост, особено, когато намеря, този, когото търся. А аз го открих и съм истински щастлива.

Празнуваш ли на 14 февруари и какво - Св. Валентин или Трифон Зарезан? И как?

Нека празнуваме всеки ден и всеки повод! Напоследък имам усещането, че забравихме да празнуваме, да се радваме, да ни е хубаво да сме заедно. Последните няколко години толкова изпитания и промени се случиха с живота ни - и пандемията, и кризите, и това чувство за несигурност. Хората са притиснати, разделени и уплашени и затова ми се иска и в театъра, в изкуството и в живота да откриваме път един към друг, да пазим взаимно човешкото си достойнство и морал. Вярвам, че постоянното добро може да постигне много.

Първата изява на Радина тази сцена е в постановката „Лисичета”, под режисурата на Бина Харалампиева. И пак там тя се гмурва в „дълбоки води”, за да играе в спектаклите „Когато гръм удари”, „Двубой”, „Нова земя”, „Бурята”, „Три високи жени”, „Идеалният мъж”, „Животът е прекрасен”... Радина има роли и на големия, и на малкия екран във филмите „Маймуна”, „Привличане”, „Ягодова луна”, „Рая на Данте”, „Ние, нашите и вашите”, в чужди продукции, участва и в музикални спектакли. Като ученичка на проф. Стефан Данаилов тя игра и в спектакъла „Бандата на Ламбо” преди година. Преди да стане студентка в НАТФИЗ, както и да има шанса да е в клас на Мастъра, на актьорско майсторство я учи друг голям наш актьор - Малин Кръстев.

Радина Боршош за Стефан Данаилов, кривите крака и може ли ниска актриса да играе в „Три високи жени“

Вижте как отговори актрисата на въпроса "Влюбена ли си?"

Продължи да четеш  

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.