На 4 ноември 2008 г. в Лос Анджелис света напуска американският писател Майкъл Крайтън, когото литературните критици с основание наричат "бащата на технотрилъра".
През 1960 г. Крайтън постъпва в Харвард, за да учи за писател, но неговият стил му носи непрекъснато забележки от професорите и много ниски оценки. Крайтън вижда проблема не в себе си, а в преподавателите, затова представя есе на Джордж Оруел като своя работа.
Получената оценка 3+ окончателно го убеждава, че университетът е тесен за таланта му. Става световноизвестен с научно-фантастичните романи "Джурасик парк" и "Изгубеният свят" и други, които са екранизирани от Стивън Спилбърг.
Майкъл Крайтън умира от рак на 4 ноември 2008 г. в Лос Анджелис, а за него легендарният писател Рей Бредбъри казва: "Той беше добър човек и умря прекалено млад... Прекалено млад...".
Днес се навършват 11 години от смъртта на Майкъл Крайтън, а ние почитаме живота и творчеството на американския писател с уводен откъс от "Джурасик парк" в превод от английски на Ралица Ботева.
Произшествието "ИнДжен"
В края на двайсети век станахме свидетели на удивителна по размерите си златна треска в науката - на стремителна и яростна надпревара да се комерсиализира генното инженерство. Този процес се осъществява с такава скорост и е съпътстван с толкова малко коментари, че мащабите му и последиците от него едва ли са ясни на някого.
Биотехнологията обещава най-голямата революция в историята на човечеството. До края на десетилетието тя ще надмине по влияние във всекидневието атомната енергия и компютрите. Според думите на един наблюдател "Биотехнологията ще преобрази всички сфери на човешкия живот: медицинското обслужване, начина на хранене, развлеченията, здравето, дори телата ни. Нищо вече няма да бъде същото. Тя буквално ще промени облика на планетата."
Революцията в биотехнологията обаче се различава от предишните научни преобразувания по три важни аспекта.
Преди всичко тя има широка основа. Съединените щати навлязоха в атомната ера благодарение на един-единствен изследователски институт, този в Лос Аламос. Те навлязоха във века на компютрите с усилията на десетина компании. Докато изследванията в областта на биотехнологията се провеждат в над две хиляди лаборатории, и то само в САЩ. Петстотин корпорации влагат в тях около пет милиарда долара годишно.
На второ място, голяма част от изследванията са необмислени или повърхностни. Усилията да се създаде по-светла пъстърва, която да личи повече в бързеите, квадратни дървета, които да се секат по-лесно, и ароматни клетки, които да се инжектират, така че винаги да миришете на любимия си парфюм, може да ви се сторят шега, но не е така. Всъщност фактът, че биотехнологията бива прилагана в сфери, открай време подвластни на капризите на модата, като например козметиката и свободното време, усилва загрижеността ни, че такава мощна нова технология може да бъде използвана безогледно.
На трето място, тази дейност не се контролира. Никой не упражнява надзор върху нея. Тя не се урежда от никакъв федерален закон. По въпроса не съществува последователна правителствена политика нито в САЩ, нито другаде по света. И тъй като биотехнолозите произвеждат какво ли не - от лекарства и земеделски култури до изкуствен сняг, трудно е наистина да се изгради разумна политика.
Ала най-тревожното е, че сред самите учени не се срещат такива, които да бият тревога. Странното е, че почти всеки учен, посветил се на генетични изследвания, е въвлечен и в търговията с биотехнологии. Не съществуват незаинтересовани наблюдатели. Всеки преследва някаква изгода.
