За какво да си говорим с Меги Димчева в месеца на любовта, освен за любов! Откриваме я в Алпите, където прохожда като скиор по пистите. Преди 7 години Меги каза „Да” на съпруга си Ивайло Фичев, а две години по-късно стана и майка на Константин. „Нещо ново предстои... Бог да е пред нас!” - сподели тя скоро в социалните мрежи. Е, няма как да не я попитаме какво е искала да каже. Връщаме я в години назад, когато нейното сърце и това на любимия й мъж са забили в едно.
Стечение на обстоятелствата или премислен ход е по-късното създаване на семейство при теб?
Животът си знае своите дела. И направи така, че да ми се случи в точния момент и с точния човек. Когато ти се случи, го осъзнаваш, а по пътя се чудиш, питаш се, губиш надежда, че ще срещнеш любовта! И на мен ми се е случвало! Отдавна научих, че всяко чакане си струва и компромисите са безсмислени! Разбира се това, че се омъжих почти на 40 и станах майка на 41 си има своите плюсове и минуси. Аз искам да виждам само плюсовете и това ме прави щастлива!
На какво ви научи синът ви с появата си, още повече, че е толкова желано дете?
Тино разбира всичко! Дори теми, които обсъждаме със съпруга ми, без да подозираме, че той също разбира разговора, обстоятелствата. Той има много голям усет към детайла, забелязва неща, които на мен не са ми направили впечатление и много му се възхищавам за това. Има невероятно чувство за ориентация, дори ми е съветник, когато имам затруднения. Учи ни на търпение и наистина то е на първо място. Децата не бързат за никъде, те са спокойни, всичко при тях се случва с тяхното темпо, докато в нашето ежедневие далеч не е така! Продължавам да се уча... Проявих огромно търпение да дочакам да се появи в живота ни. Беше трудно, на моменти отчайващо. Казват, че с времето се забравя тази борба, а аз всеки път като го погледна, виждам пътя до него и го обичам още повече.
Къде се запознахте със съпруга ти Ивайло и кой направи първата стъпка към другия?
Моята колежка и приятелка Нели се беше запознала с него, защото той беше неин съсед. Разказваше ми колко го е харесала и как си го представяла като мъжа до мен. Аз, разбира се, не приех това сериозно, но благодарение на нейната упоритост и много силна интуиция, тя направи всичко възможно да ни срещне. Първата среща беше приятна, но не беше любов от пръв поглед. Пътувахме заедно с Нели и съпругът й, излизахме заедно и така постепенно дойде и любовта. Спокойствието, което ми носеха нашите отношения, отговорността, ме накараха направо да обичам Иво, без оново умопомрачително понякога влюбване. Просто дойде голямата любов!
Толкова хора са ти били на гости в „Търси се”, позволяваш ли си да правиш понякога неволен паралел между техните любовни истории и своята?
Разбира се! Винаги дори! Виждаш хора, които не са изгубили любовта, макар в друга форма, не са изгубили романтиката, ценни са им моментите, които изкарват заедно, изгревите, залезите, споделят всичко един с друг и не си представят живота поотделно! Толкова искам и аз същото! И се старая да не губим тези неща и ако има моменти, в които си мисля, че сме ги загубили, да се връщам към тях и любовта да продължава с пълна сила. Имали сме прекрасни семейства в студиото на „Търси се“, които са пример за мен и други, които са урок за загубване.
За какво говорите с Ивайло, какво обсъждате, имате ли достатъчно време един за друг?
За всичко говорим, разбира се! Аз съм малко по-емоционална, той е доста уравновесен и постоянен. Ивайло работи като мениджър на глобална позиция в една от големите световни петролни компании. Пътува често по работа из целия свят, понякога и ние го придружаваме. На нас ни е много приятно да сме тримата, изживяването е различно, затова досега всичките ни пътувания са били заедно. Синът ни е видял доста места в Европа и за него пътуванията не са никакъв проблем, защото още от 7-месечно бебе е с нас навсякъде.
Съпругът ти ли е човекът на когото споделяш трудните за теб моменти?
Да, разбира се! Както казах споделям всичко с него. Той винаги знае как да ме успокои и да ми вдъхне кураж. Слава богу, имам прекрасна сестра, с която споделям всичко, и с приятелки, които винаги са до мен.
Какво е определението ти за здраво семейство?
Трябва да гледаме в една посока, визията за бъдещето да ни е обща, да обичаме сходни неща – пътувания, музика, храна, да имаме просто сходен начин на живот. Здравото семейство е доверие и споделяне. Не трябва да се премълчават емоции, проблеми, а да се изживяват заедно хубавите моменти. Трябва да има онази близост, която ти дава сила, подкрепа и увереност да продължиш напред.
Поддържате ли любовта си жива и как?
Не, нямаме формула. Обичаме изненадите. Когато си подаряваме подаръци за различни поводи или без такива, всичко е изненада за другия и това много ми харесва. Пътуванията ни зареждат много, а срещите с хора ни обогатяват.
Имате ли свой ритуал, с който отбелязвате годишнината от сватбата си?
Определен ритуал не, нямаме. Обичаме на годишнината от сватбата си да ходим в Родопите, където беше нашата сватба. Там винаги има прекрасни места, където да се разхождаш цял ден и да попиваш енергия. 11 май ще остане незабравима за нас дата, която винаги отбелязваме с пътуване или ако нямаме възможност - с красива вечеря.
Какво казваш с думите: „Нещо ново предстои... Бог да е пред нас!”? Втори наследник ли очаквате?
Не. Истината е, че скоро ще заживеем в нов дом, който обзавеждаме в момента с много любов и нямаме търпение да дойде моментът, в който ще се нанесем. Надявам се това да е ново и по-добро начало за нашето семейство.
Ако трябва да сравните брака си с приказка, коя ще е тя?
Всеки пише своята приказка, така както мисли, чувства, усеща. Ние живеем в нашата, която слава на Бога, засега е много хубава. Приказка за две души, които са се намерили, след като са се търсили доста време и от тяхното сливане се е родило едно прекрасно момченце, на което те дават цялата си любов. Тримата кроят планове, мислят за бъдещето, имат идеи за нови начала... и как ще продължи тепърва ще видим!
Възможно ли е наистина две сърца да бият в едно?
Вярвам искрено в това! В моето сърце бият повече от две сърца, защото има много хора, които обичам безрезервно и с цялото си сърце!
