Петя Дикова сподели любитни детайли от своето детство. Тя разказва с много любов за баба си Пенка, майката на нейния баща.
„Всички близки знаят, че като чуя някой да ми каже “Петя”, ме побиват тръпки, тикове и колики, ококорвам се като Маколи Кълкин в “Сам вкъщи” и неминуемо захарта ми се покачва. Така ми казваха, като бях малка и виновна. Сега, когато децата направят беля, и започваме едно дипломатично политиканстване с “Ти нарани чувствата ми и нека, ако нямаш нищо против, да видим как да разрешим проблема”, но тогава имаше само: “Петя” и кръвта ти изстива. Усещането остана и до днес.
Най-комфортно се чувствам с “Пипи”, нищо, че е като “Дългото чорапче” или прякор на пудел, да не говорим за превода на английски, но ми е най-уютно с него. Дори и обикновеното “Пете” ми внася хармония и дзен, защото все нещо умалително има и в него.
И все пак, отвъд първосигналните асоциации, свързани с едно полезно дисциплиниране, което даде чудни резултати, аз си харесвам името и се гордея с него. Кръстена съм на баба Пенка – майката на тати, която ме боготвореше и глезеше сякаш бях най-голямата й победа. Бях нейната принцеса. Казваше ми: “Пипиии, не си крадена” и това значеше, че съм взела (в зависимост от контекста) или най-доброто, или най-лошото от мама и тати. Тя е работила на три смени и ходеше пеша с часове. Имаше всички ордени на социалистическия труд. С раждането ми ми прави спестовен влог в ДСКаса, който преди проклетата деноминация е стигал за апартамент, а след нея – само за изтривалката. Тя го понесе много тежко. Знам, че много ваши баби са минали през съшия кошмар. Но не натам отивам.
Казват, че “На име се мята”. Работата в медии също може да е на три смени. И, каквито и квалификации да съм чула или чела за себе си през годините, никой не ме е наричал “мързелива” или “безхаберна”. “Връзкарка” – да, но не и “глупава” или “мързелива”.
Значи все пак на име се мята. Дано баба Пенка да ме пази там някъде отгоре, да не я излагам и да вижда, че и аз имам моите принцове – също както тя имаше мен“ – завършва Петя разказа си, свързан с отминалия празник Петровден.
Петя и нейната половинка Илиян Любомиров имат двама синове. През април Александър навърши 5 години.
По-малкият Илиян е на 3. За премеждията на семейството при първата почивка с кемпер вижте тук: