В клиниката не се работи по шаблон, а строго индивидуално с всеки пациент, казва известният пластичен хирург, „отговорен” за всички промении във вида и на съпругата си, която на 9 юни навърши 59 години.
„Не че от 17-годишен нямам увлечение към женските гърди, но не съм започнал тогава с пластичната хирургия – шегува се д-р Николай Георгиев относно времето, което му приписах за стаж. - От 29 години съм в областта на пластичната хирургия. И рецептата за качествена работа е професионализъм, който включва добър екип от лекари, нова апаратура, опит и отношение към пациента. Смело мога да кажа, че имам най-големия екип в областта на пластичната хирургия. Освен пластични корекции, правим и реконструктивни, които са в партньорство с онкохирург.” Д-р Георгиев говори по темата - „От шик до шок”, и то с примери от богатата си практика. Не пропуска и съпругата си Елвира Георгиева, която не веднъж е била негова пациентка. Певицата откровено споделя за промените, свързани с външния вид и душата.
Д-р Георгиев, кога е полезна, кога разкрасява и кога се прекрачва границата при пластичната хирургия?
Няма такава граница, тя не съществува, защото за различните хора тя е различна. Много е важно, лично за мен, да ползваме една велика дума и тя е „баланс”. Ако на жена, висока 190 см, сложим 500-600 милилитрови импланти, те няма да й седят толкова зле и брутално. И в същия момент, ако сложим 400 мл импланти отведнъж на жена, която е 152 см, хем ще я травмираме, хем ще е шок, но няма да е шик. Резултатът не само, че няма да е удовлетворяващ, но й ще е рисков в някаква степен. С ринопластика може хем да се подобри дишането на пациент, хем да му се оформи по-хубав нос. Пациентите не трябва да бъдат оперирани на всяка цена, защото еднократното взимане на пари и провал като краен резултат, който не е добър естетически, дори пациентът да е доволен, понякога е сериозен негатив. За съжалание, това се учи с опита, с многото години работа, за които съм оперирал над 20 хиляди пациенти.
Как се развиха разкрасителните процедури във времето - преди 10 години и сега?
Пластичната хирургия е една от най-динамично развиващите се хирургии в световен мащаб, защото касае имиджа, стайлинга и на мъже, и на жени. Нещата, които се коригират, са същите, които са се коригирали и преди 10 години, но оперативната техника е много различна. Ако преди 10-15 години съм правил по един начин дадена операция, сега категорично я правя по друг начин. Новост в нашата клиника е апаратът за стягане на кожата – „RENUVION”, който е един от 500-те в цял свят. Лекарят трябва да направи преглед и да вземе решение на базата на опита и възможностите на апаратурата, с която разполага. Българката заслужава да получи най-доброто!
Но често тя избира това да се случи в чужбина – защо?
Да, наблюдава се „турска инвазия”, макар апаратът, за който разказах, да го няма все още там. Ние в клиниката поне веднъж в седмицата коригираме вече направи операции в Турция, затова мисля, че скоро ще дойде моментът, в който българката ще разбере, че най-доброто място за нея е тук, в България. Оперираният пациент се нуждае от следоперативни грижи и рехабилитация, която може да му бъде предложена само в страна, в която той живее.
Работя и реконструктивна хирургия, но съвместно с онкохирург, и ще дам пример: За съжаление, наш хирург, след няколко опита да постави импланти на жена, която е след онкологична интервенция, а резултатът е потресаващ, й е казал: „Бягай в Турция, там ще те оправят!” Жената реши да опита у нас и нещата се случиха...
Държавата не полага усилия в тази насока – режат се гърди, без да се мисли за възстановяването на тези жени. А гърдите за една жена са равносилни на пениса за мъжа. Само така един мъж би могъл да влезе в душевността на жената, за да я разбере.
А как се оформя хубава мускулатура на пациенти, които не обичат да спортуват?
Има различни материали, които могат да бъдат ползвани, за да се контурира тялото и то много добре. Те са подходящи за по-мързеливи мъже и дами, които не искат активно да посещават фитнеса. Най-хубавото нещо, разбира се, е спортът и аз категорично го препоръчвам, защото освен красота, той е и здраве.
Промени ли се мисленето на пациентите с времето?
Когато дойдат пациенти, в огромен процент те са респектирани от професионализма на лекаря. И когато им покажеш, че твоята цел не е да им вземеш парите на всяка цена, а да си им в услуга, тогава те са склонни да те слушат. Аз се чувствам доста добре в комуникацията си с тях. Предпочитам, когато идват на консултации, да са съпруг и съпруга, майка и дъщеря, приятел и приятелка, за да слушат 4 уши и да гледат 4 очи това, което обяснявам и показвам.
Имаме специални визуализиращи програми, които в много голяма степен дават представа на пациентите как ще изглеждат носовете, гърдите им... Казвам, обяснявам, показвам и никого не агитирам!
Значи имате късмет да работите с благодатни пациенти?
Не е късмет, извоювал съм си това право с много нощи неспане. Имам великолепен екип, хубава клиника, а догодина ще построим съвсем нова – близо три пъти по-голяма от настоящата в кв. Княжево, която ще е в непосредствена близост до нея. И тя ще е в пъти по-висок клас от тази.
Случвало ли се е да отказвате услуга на пациенти и кога?
Разбира се, че се е случвало да отказвам, и то без значение колко е известен. Когато съм убеден, че това, което бих направил, няма да е за доброто му, даже ще му създаде негативи и здравословни проблеми, казвам: „Не! Търсете друга клиника!” В такива моменти огромна част от хората се вслушват в това, което им предлагам.
Вероятно има абсурдни желания на пациенти?
Все по-малко са абсурдните желания към мен. В случая съм благодарен, че съм изградил добро име и идват сериозни хора в моята клиника. Не съм млад лекар или току-що появил се на небосклона на пластичната хирургия, който да експериментира. Напротив, хората се вслушват внимателно и от много години не ми се е случвало някой да поиска имплант на главата или пенисът му да стане 35 см (шегува се, б. а.).
А кой създава модела за подражание в пластичната хирургия?
Имаме достатъчно наши звезди, на които хората искат да подражават. Носовете не се правят по калъп, макар да има един музикален стил, в който много от изпълнителките са с еднакви носове, въпреки че имат коренно различни лица. В моята клинаката всеки нос на пациент е много строго и индивидуално съобразен с лицето му. Същото се отнася и за гърдите. Ако някой дойде при мен и каже: „Искам да ми направите гърди като на Николета Лозанова!”, защото знае, че те са направени в нашата клиника, отговорът ми е: „Не! Гърдите стоят идеално на нейното тяло, на вашето това няма да е подходящо. Ще направим 3D визиуализация и вие ще видите какво може да очаквате.” И като видят, хората бързо взимат решение кое е добро за тях. Но все по-малко са тези с подобни желания.
Има ли значение на каква възраст се правят корекции?
По принцип след 18 години, когато си отговорен за постъпките си, поне по документ, е възможно да бъде направена пластична корекция. В нашата клиника много млади хора не идват или ако дойдат, те са придружени от родителите си.
Преди седмици при мен беше младо момиченце, на което двете крачета бяха невероятно различни. Родителите му са починали, то беше с баба си, която се грижи за него. В такива случаи, когато ще се подобри и физическото, и психическото здраве на пациента, и със съгласието на родители, и настойници, мога да направя корекция. Но това се случва рядко.
А Елвира какъв пациент и спътник в живота ви е?
Предпочитам я като спътник в живота, отколкото като пациент (усмихва се, б. а.). Фактът, че вече повече от 20 години сме заедно, показва, че съм направил своя избор в живота. А относно това какъв пациент е, ще призная, че никой не обича да оперира жена си. Още повече, че една жена винаги ще намери начин да скъса нервите на мъжа си, защото няма нужния респект към него като към лекар. Но нямам избор, тя ми е лице, трябва да изглежда страхотно и мисля, че изглежда страхотно за годинте си.
И не й личат корекциите, което е прекрасно!
Ето, това е балансът в пластичната хирургия – да не си личи!
Елвира, харесвате ли се след промените, благодарение на пластичната хирургия?
Ех, този въпрос (смее се, б. а.)... Много съм взискателна!
Но сте и много естествена – и като човек, и като начин, по който изглеждате!
Да, това е едно от добрите ми качества! А корекциите, които сме правили с Ники в годините, ми стоят доста естествено и съм много щастлива. Дори преди време направихме освежаване на лицето, което може би е за последно, тъй като догодина ще стана на 60 години. На 9 юни навърших 59. Не обичам шумните празненства. Вечерта празнувах в тесен кръг, преди това почерпих в клиниката. А най-големият подарък беше от колегите ви в предаването „Преди обед”, които ми гостуваха и ми подариха красива торта.
А относно пластичните корекции, признавам, че съм капризна. Ники затова не иска да ме оперира. Периодът, през който се възстановява човек, не е къс и все питаш: „Това ще се оправи ли, ще се получи ли?” А то иска време, защото тъканите са травмирани и няма как за седмица или месец да се възстановят. Дори визуално вече да изглеждаш добре, тъканите улягат поне още половин година. Може би, заради тези мои въпроси и терзания Ники не обича да ме оперира. То и други пластични хирурзи не обичат да оперират жените си.
Сигурна ли се чувствате, че именно д-р Георгиев ви оперира?
Да! Не бих отишла другаде, защото знам, че той ще го направи по най-добрия начин. Но за годините, през които сме заедно, знам, че в медицината 1 и 1 не прави 2. Затова Ники казва, че когато си с нагласа, че нещата ще се случат добре, те се случват, а когато имаш много страхове и познания, както съм аз, лягам предубедена на операционната маса.
Колко пъти сте лягала на операционната маса?
Не съм ги броила, но не са малко... Няколко пъти съм си правила бюста - променяна е големината, както и положението на имплантите. Правила съм си лифтинг на лицето, но устните са си мои, както и областта около очите.
Целуната сте от Господ да имате добър ген!
Годините се отразяват на всяка жена, но все пак имам добър ген, както и по-детско излъчване...
Какви са впечатленията ви от пациентите?
Доста съм разговаряла с жени, които са били с онкологичен проблем, вдъхвала съм им любов и вяра. Говорила съм им за това как трябва да приемат болестта, не да я отхвърлят и съм виждала да светват очите им, макар и за кратко. И аз съм имала нужда от подобно отношение, защото когато спрях да пея, исках да отдавам енергията си на някого. И този обмен, който се случваше между мен и пациентите, беше много ползотворен и за двете страни.
Вглеждате ли се в жените, когато вървите по улицата?
Не. Но когато видя много младо момиче с гротескно направени устни, нещо се свива вътре в мен. Мъчно ми става, защото много от тези корекции са направени със силикон, който трудно се изважда. Като цяло съм толерантна – всеки може да прави каквото поиска със себе си, важното е да се чувства добре.
Давала ли сте съвети, искали ли са ви съвети?
Да, искали са ми съвети, може би защото са харесвали как изглеждам. Но не обичам да убеждавам, по-скоро мога да покажа и съм много отворена за това. Бях една от първите певици, която преди много години си направи корекция на бюста, и толкова много съм го показвала на колежки. Беше им много интересно!
Съжалявала ли сте за нещо, което сте променила във визията си?
Не, защото това, което се е получило, е било по-добро от това, което съм била преди промяната.
Какъв е коментарът ви за жени, които са хубави, но по-скоро се загрозяват с корекции?
Не е точно така! Българката е суетна, дори ми прави впечатление, че последните пари ще си даде, за да промени нещо в себе си. Но чак гротескно изглеждащи жени не се срещат често. Била съм свидетел на случаи, в които е направена корекция на устните, но пациента искат още и още. Истината е, че ти не можеш да влезеш в главата му и да разбереш какво се върти там.
Има ли пристрастяване към корекциите?
Да, определено има, особено при уголемяване на устните и гърдите. И аз съм попадала в този капан: първо гърдите ми бяха 260 мл, след това веднага исках 360 мл, слава Богу не съм прекалявала. Но пристрастяване към промените наблюдаваме в световен мащаб, например Майкъл Джексън, който от симпатичен чернокож, се превърна в съвсем друг човек.
Има ли общо между пластичната хирургия и сцената?
И двете се развиват, а и имат връзка, защото изявата на сцена, е свързана и с външния вид. И в даден момент артистите прибягват до пластичната хирургия.
Липсва ли ви сцената?
Имаше много години, в които сцената ми липсваше. Сега рядко нещо трепва в сърцето ми, обикновено, когато чуя песен, която ми въздейства. Но не ми липсва вече, защото съм намерила друго нещо, което ме прави по-пълна и завършена.
Обърнахте се към духовното, нали?
Да, смятам, че всеки човек, всяка душа се стреми към това, но, за съжаление, ние заглушаваме гласа на душата. Има хора, които са чули този повик, както се случи около 40-те години при мен. И осъзнах, че най-любимото ми нещо – пеенето и сцената обслужват само егото, а не душата ми. Трябваше да спра, дори да изпадна в депресия, за да разбера какво се случва с мен, защо се чувствам непълна, откъде идва тази празнота. И проумях, че тази тъга идва от неразбирането на себе си. Сега, години по-късно, разбирам, че дори наивното в мен е истинското, другото – онова покритие, което съм си създавала, е било плява и не ми е носило пълно удовлетворение. И лека-полека започнах да се движа в обратна посока – отвън навътре.
Достигнахте ли баланс?
Все още не съм, а точно това изравняване търся в себе си. Понякога се чувствам разклатена от дадена ситуация, а не трябва. Балансът е точно това, когато се случи нещо, ти да си в хармония.
Наистина сте много взискателна към себе си - това не пречи ли понякога?
Да, взискателна съм и да – това пречи! Но човек трябва да може да си прощава, да приема и онези черти, които не харесва в себе си, защото и хубавото, и лошото са част от теб.