Д-р Таня Андреева е педиатър и детски ревматолог. Това може би пише на табелката на кабинета й. Но ние бихме искали да ви я представим като усмихнатата млада лекарка със знания и изявена социална позиция. Д-р Таня Андреева активно участва и следи процеса по изграждане на Национална детска болница в София. Тя иска да има място, в която се лекува по най-добрия, а не по най-евтиния начин.

Разговаряме с нея във връзка с предстоящата учебна година и здравето на децата в една специфична обстановка, обострена от коронавирус пандемията. Д-р Таня Андреева дава добри съвети, които биха помогнали на много родители, притеснени от новото, което ще се случи през учебната 2020-21 г, когато се появявят сезонните вируси и т.н.

Новата реалност промени работата ни, близостта с роднини, колеги и т.н., както и училището на децата. Какви са най-честите съвети, които давате в момента като педиатър?

Първият съвет, който им давам, е да запазят спокойствие. SARS-CoV-2 e респираторна инфекция и предпазването от нея е изключително трудно. Тепърва предстои да се изясняват късните последствия от тази инфекция, но едно е сигурно - паниката и страхът са най-лошите съветници. За децата е изключително важно да общуват с връстниците си, да изграждат приятелства и социални контакти, разбира се, спазвайки определени правила и най-вече добра лична хигиена. Добре е да поговорим с децата, без да създаваме тревожност у тях и да им обясним, че трябва да се спазва дистанция, да не се бутат по коридорите и на опашката в училищния стол, да мият често ръцете, да не си разменят маските, защото на другарчето по чин маската е по-цветна, да не си пипат лицето.


Тръгването на училище в присъствена форма, според Вас доколко е рисков фактор за създаване на огнища от COVID-19?

Въпреки че в Европа вече има проучвания,  че предаването на вируса от дете на дете в училищата е рядкост и отварянето на училищата не води до значително увеличение на инфекциите, според мен вероятно ще има известен ръст на новозаболелите, поради струпването на голям брой деца в затворено помещение. Като родител не мога обаче да пренебрегна всички негативни последствия за децата, а и за техните семейства, свързани с дистанционното обучение.

По време на изолацията, независимо от старанието на учителите, децата не усвояваха знанията на нивото, на което това се случваше присъствено, нещо повече - те почти не се движеха, много от тях качиха излишни килограми. Липсата на пряко общуване с връстниците им доведе до депресивни състояния. Дори след края на извънредното положение имаше деца, които отказваха да излизат. Липсата на движение, затлъстяването, стресът, влошеното качество на образование и комуникация според мен крият  сериозен риск за физическото и нервнопсихическо развитие на децата. Ако трябва да сложа на везната - позата и рисковете свързани с присъственото обучение, особено в началните класове - според мен ползите от присъствието на децата в училищата са многократно повече.

Какви са основните стъпки, които една майка е редно да предприеме, ако детето й е имало контакт или самото то е с положителен тест за COVID-19? Обаждането на педиатъра в топ 3 ли е?

Първо е ограничаване до минимум контактите на детето, по възможност само с членовете на семейството, които също следва да бъдат изолирани. Трябва да се информира личният лекар на детето, който води статистика за новооткритите случаи и контактните. При поява на симптоми детето трябва да бъде прегледано и в никакъв случай да не се прибягва към самолечение.

Какви са най-честите, повторяеми случаи в момента във вашата практика?

За летния период са характерни чревните инфекции и типичните за тях симптоми на коремна болка, повръщане и диария. Често се среща и коксаки вирусна инфекция, която протича с болки в гърлото и обриви около устата, дланите и ходилата. Обичайната за малките деца хрема, запушен нос и кашлица от стичащия се към назофаринкса секрет също се срещат. По данни Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията 4% от всички случаи на Covid-19 в ЕС и Великобритания са сред децата, болшинството от тях прекарват инфекцията леко или безсимптомно. Но с идването на есенно зимния сезон и със зачестяването на останалите респираторни инфекции диагностиоцирането му само по клинични симптоми ще бъде трудно.

Доколко страхът може да обърка представите ни и сами са си навредим на здравето само заради притеснения, свързани с пандемията?

Страхът не помага на никого. Припомням само за многото пострадали в САЩ хора, които бяха пили дезинфектант. По време на извънредното положение бяхме свидетели на пациетни със забавяне на диагнозата и прибягнали към самолечение само защото се страхуват да отидат на лекар. Това може да бъде много опасно не само, когато се касае за Covid-19, но и за хилядите остри и хронични заболявания, които продължават да съществуват, но за които сякаш забравихме покрай пандемията. Освен здравословни, пандемията доведе и до редица психически и социални проблеми. Много хора загубиха работата си, фалираха бизнеси. Финансовите проблеми в комбинация със страха за физическото оцеляване са предпоставка за депресивни състояния. Увеличиха се и жертвите на домашно насилие. А децата са малчаливите свидетели на случващото се. Пандемията неминуемо ще остави трайна следа в психиката на много от тях.

Какво можем да направим за децата си превантивно, за да бъдат предстоящите есен и зима по-спокойни и здрави?

Особено внимание трябва да обърнем на личната хигиена на децата и на дистанцията.

  • Да мият ръцете си често.
  • По възможност да стоят на по-голямо разстояние едни от други.
  • Бих посъветвала  учителите да не смесват деца от различни класове по време на класните и извънкласни дейност, в междучасията, в столовете за хранене.
  • Да проветряват помещенията възможно най-често.
  • Защо не и да организират класна стая на двора, когато времето позволява.


Всичко останало са съветите, които давам преди всеки есено-зимен сезон.

Децата да се хранят със здравословна храна, богата на витамини.
Да се избягват пакетираните храни, които са една от причините за масовото затлъстяване в детска възраст.
Да спортуват активно поне 2-3 пъти седмично, по възможност навън.
Възможно най-много време да бъдат навън като цяло. А през почивните дни да са извън големите градове, в планината или на село, където въздухът е значително по-чист.
Родителите бих посъветвала да не прекаляват с имунистимулантите, да избират естествени такива и да правят пауза между тях през около 20 дни.


Животът с Ковид е новото нормално, трябва да го приемем и да се научим да живеем пълноценно, въпреки него. Спазването на социална дистанция, маските на закрито, честото проветряване на помещенията, добрата лична хигиена са простички правила, които ще ни помогнат да боледуваме значително по-малко и от другите респираторни инфекции. Място за паника - няма.

  • Десислава Христова, учител и родител: Каквото е посято вкъщи, ще разцъфне в клас и в обществото
  • Майки на деца с увреждания: Те са воини, трябва да вярваме в тях, а не да ги приемаме като инвалиди
  • Дистанционното обучение е като голяма ваканция. Три ученички в 12 клас за COVID-19 и ученето
  • Слав Петков от Special Academy: Децата в инвалидни колички не искат съжаление, а внимание
  • Как да развием суперпамет у децата и да ги научим да ценят парите?
  • Първият учебен ден за децата на известните БГ личности
  • "Ковид Тъпонайсет", "Ще слушам госпожата повече от теб" и още бисери от първокласниците
  • Испанската принцеса Леонор е под карантина заради COVID-19 (ВИДЕО)
  • Светлана Дъбенска, учител: Не оставяйте усещане у децата си, че предстоят страшни, апокалиптични дни
  • Отваряне на училищата или епидемиологична "бомба със закъснител"? Деца без симптоми разпространяват коронавируса