„Library of Things“ (в превод: Библиотека от предмети) е иновативна и все по-популярна концепция, свързана със споделената икономика и устойчивото потребление. Целта й е ясна - вместо да купуваме предмети, които използваме рядко, можем просто да ги заемем, както бихме взели книга от библиотека.
В тази категория влизат предмети, които се използват от време на време, но са неудобни за съхранение – например специализирани съдове за готвене или нишови технологични устройства. Те могат да са от най-разнообразно естество, но далеч надхвърлят книгите и списанията, които са основен фокус на традиционните библиотеки.
Какви категории„библиотеки от предмети“ същестуват:
- инструменти (бормашини, триони, косачки)
- вещи за партита (украси, озвучаване, кетъринг маси, столове)
- туристическо оборудване (палатки, раници, къмпинг принадлежности)
- домакински уреди (прахосмукачки за мокро почистване, шевни машини)
- настолни игри, спортни принадлежности, проектори и др.
- музикални инструменти (китара, пиано, укелеле, кларинет и т.н.)
Как работят подобни библиотеки
Повечето подобни библиотеки имат символична членска карта и изискват регистрация, за да можеш да наемеш даден предмет. Съществуват и множество библиотеки, които са безплатни. За да вземеш даден предмет, е нужно да го резервираш за определен период, след което го ползват и го връщаш, като се стремиш той да е в добро състояние. В някои библиотеки се предлагат дори кратки обучения и работилници как да използваш определена техника.
Откъде идва идеята
Идеята е вдъхновена от класическата библиотека, където хората заемат книги временно. Едни от най-ранните примери са библиотеки с инструменти (Tool Libraries) – такива възникват още през 70-те години в Канада и САЩ - Berkeley Tool Library (1979 г., Калифорния) и Toronto Tool Library (2012 г., Канада)
През 2014 г. в Лондон група млади хора стартира местен експеримент, вдъхновен от примера на Торонто, под името Library of Things – терминът започва да се използва масово именно от тази инициатива. Тогава идеята на младежите е да помогнат на хората да ползват предмети без да ги купуват, особено в градска среда, където пространството е ограничено, а предметите често са скъпи и използвани рядко.
Днес моделът е работещ, и се прилага в десетки страни по света, като той е най-популярен в Западна Европа, САЩ и Канада, но вече се развива и в Централна и Източна Европа. В Лондон се намира една от най-известните библиотеки с над 1000 предмета. А в Берлин, Виена и Хелзинки има активни модели, които са свързани тясно с общински проекти.
Съществуват дори и мобилни версии на библиотеките като Share Shed в Тотнес, Великобритания, която обикаля с микробус и доставя предмети по селата.
В Уелс организацията Benthyg Cymru пък е създала мрежа за взаимна подкрепа – не само за споделяне на предмети, но и за споделяне на знания.
За България концепцията все още е нова, но има подобни зараждащи се инициативи сред будни студенти и еко общности.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK