„Library of Things“ (в превод: Библиотека от предмети) е иновативна и все по-популярна концепция, свързана със споделената икономика и устойчивото потребление. Целта й е ясна - вместо да купуваме предмети, които използваме рядко, можем просто да ги заемем, както бихме взели книга от библиотека.

В тази категория влизат предмети, които се използват от време на време, но са неудобни за съхранение – например специализирани съдове за готвене или нишови технологични устройства. Те могат да са от най-разнообразно естество, но далеч надхвърлят книгите и списанията, които са основен фокус на традиционните библиотеки.

Какви категории„библиотеки от предмети“ същестуват:

  • инструменти (бормашини, триони, косачки)
  • вещи за партита (украси, озвучаване, кетъринг маси, столове)
  • туристическо оборудване (палатки, раници, къмпинг принадлежности)
  • домакински уреди (прахосмукачки за мокро почистване, шевни машини)
  • настолни игри, спортни принадлежности, проектори и др.
  • музикални инструменти (китара, пиано, укелеле, кларинет и т.н.)

 

  • Снимка: Instagram

Как работят подобни библиотеки

Повечето подобни библиотеки имат символична членска карта и изискват регистрация, за да можеш да наемеш даден предмет. Съществуват и множество библиотеки, които са безплатни. За да вземеш даден предмет, е нужно да го резервираш за определен период, след което го ползват и го връщаш, като се стремиш той да е в добро състояние. В някои библиотеки се предлагат дори кратки обучения и работилници как да използваш определена техника.

Откъде идва идеята

Идеята е вдъхновена от класическата библиотека, където хората заемат книги временно. Едни от най-ранните примери са библиотеки с инструменти (Tool Libraries) – такива възникват още през 70-те години в Канада и САЩ - Berkeley Tool Library (1979 г., Калифорния) и Toronto Tool Library (2012 г., Канада)

През 2014 г. в Лондон група млади хора стартира местен експеримент, вдъхновен от примера на Торонто, под името Library of Things – терминът започва да се използва масово именно от тази инициатива. Тогава идеята на младежите е да помогнат на хората да ползват предмети без да ги купуват, особено в градска среда, където пространството е ограничено, а предметите често са скъпи и използвани рядко.

Снимка: Instagram

Днес моделът е работещ, и се прилага в десетки страни по света, като той е най-популярен в Западна Европа, САЩ и Канада, но вече се развива и в Централна и Източна Европа. В Лондон се намира една от най-известните библиотеки с над 1000 предмета. А в Берлин, Виена и Хелзинки има активни модели, които са свързани тясно с общински проекти.

Съществуват дори и мобилни версии на библиотеките като Share Shed в Тотнес, Великобритания, която обикаля с микробус и доставя предмети по селата.

В Уелс организацията Benthyg Cymru пък е създала мрежа за взаимна подкрепа – не само за споделяне на предмети, но и за споделяне на знания.

За България концепцията все още е нова, но има подобни зараждащи се инициативи сред будни студенти и еко общности.

Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK

Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM

Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK