Крис Риа, с когото няма да се срещнем повече в "Синьото кафе"

And you my love, The blue cafe и Josephine - само част от парчетата, които остават в сърцата ни завинаги

Крис Риа – музикантът с необятна деликатност към думите, музиката и любовта, който си отиде днес на 74-годишна възраст, оставя вечен отпечатък в душите на публиката. Известен с хитови парчета като Road to Hell, The Blue Café, Josephine, Driving Home for Christmas и And You My Love, той остава жив чрез изкуството си, което дълго ще топли сърцата на феновете дори в най-студените зимни нощи. А ако погледнем назад и се спуснем по нотите на копнежа, с който Крис Риа разстила същността си в музиката, ще попаднем в свят от мелодии, които рисуват сънища. Красиви сънища. Но и от тях трябва да се събудиш все някога. Понякога – само за да умреш.

Нека да си припомним най-емблематичните песни на Крис Риа

"Josephine
I'll send you all my love"

Josephine - романтика по ноти

Едно от най-нежнитe парчета в блус рока, с брутална чувственост и искреност в текста. С мелодия, приличаща на молитва, която те кара да искаш да я чуеш отново и отново. И така до безкрай.

And you my love - сън в далечината

Тази песен е блещукащ сън в далечината, когато се събуждаш. Носи усещане за "Blue hour" - часът, в който всичко е възможно. Като копнеж по нещо неизживяно, парчето на Крис Риа ни отвежда в илюзорни светове на сбъдването, а ние просто не можем да спрем да си пожелаваме още блянове. И да живеем в тях. Или поне да ги сънуваме.

"The Blue Cafe" - безкрайното синьо невъзможно

"I will meet you at the Blue Cafe

This is where the one who knows

Meets the one, who doesn't care"

Снимка: Getty Images

"Къде беше и къде отиваш, защото искам да дойда с теб." Срещата с любовта в "Синьото кафе" е безкрайно невъзможна, но така жадно бленувана, а Крис Риа е убеден, че някога в синьото ще я срещне. Някога. А ние ще се срещаме с него в "Синьото кафе", когато си пожелаем, защото имаме мелодия. И думи имаме. Достатъчно.

И разбира се.. Driving Home For Christmas

Тематично за светлите празници, които предстоят, но и като идея за самотата, смисъла и топлината на семейния уют. Онази неподправена сигурност, която домът ни дава, дори когато вече отдавна сме пораснали.