Още първите изречения на този жесток шедьовър се опитват да подскажат развръзката, но читателят така или иначе остава изненадан от виртуозния финал.

Имало едно време в Берлин, Германия, един човек на име Албинус. Той бил богат, почтен, щастлив. Един ден напуснал жена си заради млада любовница. Обичал, не бил обичан и животът му завършил злополучно.

Още първите изречения на „Смях в тъмното“ опитват да подскажат развръзката, но читателят не може да бъде докрай подготвен за театралния шамар на последната страница. Романът е написан първоначално на руски през 1932–1933 г. под заглавието „Камера обскура“ и е претворен на английски от самия Набоков през 1938 г. заради недоволството му от качеството на превода на първото англоезично издание, излязло през 1936 г. Оттам идват и двете заглавия, с които романът е известен. „Смях в тъмното“ ни запознава с нови страни от литературата игра и играта на литература, които Набоков тепърва ще развие в следващите си книги.

Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos

Камера обскура е далечна предшественица на фотоапарата и на прожекционния апарат – леща, с чиято помощ се възпроизвеждат изображения на сенки. Оттук и раздвоеността на текста между фотографското улавяне на мигове, кинематографичното представяне на отделни сцени (романът е филмиран от Тони Ричардсън) и кулминацията на финалните сценични инструкции.

Представлението се играе между тези корици, в тъмното – заповядай, читателю: вратата е отворена!

  • 7 вдъхновения от Доктор Сюс
  • Три дъщери на Тибет
  • Литературни имена за животни: котешко издание
  • Еротичен романс
  • Гривна с талисмани разказва история
  • Любимите приказни герои на хората, които продават… книги - 3
  • Списъкът на живота
  • Трите най-вдъхновяващи героини от книгите
  • Надникнете в историята на „Спящата красавица”
  • “Монстър Хай” за трима от вас – кои са печелившите?
  • Голямото криминално четене
  • 8 звезди, за които не знаeтe, че са написали книгa – 2
  • Романите на Елиф Шафак вече и в електронен формат
  • Всички цветя на Шанхай
  • 8 звезди, за които не знаeтe, че са написали книга – 1
  • Любимите приказни герои на хората, които продават… книги - 2
  • Имало едно време... "Пепеляшка”
  • На море с "Пощенска кутия за приказки“
  • Любимите приказни герои на хората, които продават… книги - 1
  • Защо четенето е готино?

За автора:
Владимир Владимирович Набоков, прозаик, поет, драматург и литературен критик е роден на 22/23 април 1899 г. в Санкт Петербург в знатно и богато семейство. В наситената със събития 1917 г. неговият баща за кратко е министър в правителството на Керенски, а когато на власт идват болшевиките, Набокови са принудени да емигрират. През 1919 г. Владимир Владимирович постъпва в университета в Кеймбридж и го завършва през 1922 г. През март същата година в Берлин, по време на покушение на водача на партията на кадетите Павел Милюков, загива бащата на Набоков, прикрил Милюков от куршум на монархист. 20-те и 30-те години прекарва в Берлин, после бяга в Париж с жена си, еврейката Вера Слоним и сина им Дмитри, а през 1940 г. се местят в САЩ.

Публикува множество романи, сред които на най-голяма известност се радват „Покана за екзекуция“, „Машенка“, „Защита Лужин“ от написаните на руски език, а от създадените на английски – „Лолита“, „Знак за незаконороденост“, „Пнин“ и мемоарната книга „Памет, говори“ (позната на български като „Други брегове“). Превежда на английски език „Евгений Онегин“ и „Герой на нашето време“. През 1961 г. се установява с жена си в Швейцария.

Владимир Набоков умира на 2 юли 1977 г. на 78-годишна възраст в Лозана.


От Colibri, на пазара от 8 юли