36 години,
книжарница „Хеликон”
Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
Пипи Дългото чорапче - и до ден днешен си остава тя.
Защо?
Може би защото е забавна, прави бели и имаше сходен на моя характер, когато бях малка.
Какво чете детето ви?
Фентъзи литература и биографии на музиканти.
Елена Папазова,
27 години
книжарница „Гринуич”
(занимава се с продажба на книги от 5 години, но това й е детска мечта)
Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
Първите ми два съзнателни спомена за детска книжка са свързани със зайчето Питър, което наистина е първата книжка, която съм хващала в ръка. Изключително ми е любим. Вторият ми най-любим литературен герой, колкото и експлоатирано да звучи, е Пипи Дългото Чорапче. Спомням си как всяка вечер четях и когато книжката свърши, се разплаках, защото не можех да повярвам, че това приключение е свършило. И естествено се наложи книгата да бъде препрочитана 4, 5, 6 пъти, докато не се окъса и не ми я подвързаха.
Защо точно Пипи?
Сигурно съм се виждала в нейния образ (смее се) – припознала съм се.
Какво би препоръчала на детето си задължително да прочете?
Според мен в момента много от хората, които влизат в книжарницата и търсят книги за деца, особено в тийнейджърска възраст, избират прекрасните иначе български народни приказки. Те обаче вече не са толкова актуални и децата губят интереса си към тях. А на книжния пазар има страхотни нови заглавия, които предизвикват невероятен интерес. Например – „Дневниците на един Дръндьо”, на Рик Риърдън книгите… И мисля, че за да се накара едно дете да чете, то трябва да бъде увлечено, за да може наистина да разбере колко прекрасен е светът на книгите.
Мариана Асенова,
36 години,
книжарница „Bookstore”
(занимава се с продажба на книги от 6 години)
Кой беше любимият ти литературен герой, когато беше малка?
Доста бяха… Пипи Дългото чорапче, дяволчето Фют и доста от българските книжки. Също от руските класически приказки – те доста ми повлияха – например на Ершов - Конче Гърбоконче... все неща, които и до ден днешен помня.
Защо?
Защото за са силни, честни и смели герои, които се борят с лошото, имат достойнство и много качества, които в съвременните книги не присъстват толкова.
Какво би препоръчала на децата си да четат?
Според мен децата не трябва да се насилват да четат. И все пак - първо трябва да се запознаят с българската литература – като започнем от Ян Бибиян, "Ние, врабчетата", с Баба Цоцолана. Не е лошо да им се посочат и някои чуждестранни също, а след това те сами трябва да си изберат. Защото, съдейки по това, което забелязвам с нашите малки клиенти – книгите, които ние сме чели, нямат нищо общо с това, което те харесват днес. Имам племенници и колкото и да съм се опитвала да им повлияя, те просто поглеждат и казват „Лельо, това не ми е интересно.”. Технологиите се промениха и всичко това влияе и на книгите. Едно време нямаше толкова външна стимулация и всичко беше въпрос на личното въображение. Докато днес – ти виждаш всичко – компютри, телефони, таблети, 3D, 4D – всичко ти минава през очите и сякаш няма такава нужда от въображение.
Не забравяйте за творческия конкурс на издателство "Егмонт България" за разказ или картина в рамките на акцията "(Не)задължителни книги за лятото". Повече за него и наградите - припомнете си тук.