Всяка година стотици издания и критици избират най-добрите филми от изминалите 12 месеца. 2020 обаче беше особена във всеки смисъл - кината затвориха, фестивалите се отложиха и много очаквани филми останаха за по-добри времена. Това налага и създаването на по-особен списък, в който влизат и филми от предишни години (но прекрасно описващи тази) и филми от различни жанрове - не само игрални, но и анимации, и документални.
"Заразяване" на Стивън Содърбърг излиза през 2011 година и бива възприет като неразтоварващ, но добър филм в света на паниката и големите бедствени заплахи за живота на хората.
9 години по-късно тази медицинска антиутопия се превърна в ежедневната реалност. В края на януари и до края на март филмът успя да разбута всички класации по гледаемост на стриминг платформите и единственото обяснение за интереса към него бе злободневността му. "Заразяване" е филм-пророчество, който в началото на пандемията някои използваха като терапия (щом подобно нещо може да бъде измислено от холивудски сценаристи, значи нещата не са толкова зле), а други като пореден повод за тревога (ще става все по-зле).
Безусловно обаче ако в бъдеще ни се наложи (и имаме възможността) да опишем 2020 г. с филм, то "Заразяване" е идеалния претендент, нищо, че е от друго време.
Може да се гледа в Netflix.
"Асистентката" на Кити Грийн мина малко в сянката на сeриала "The Morning Show" (с Рийз Уидърспун и Дженифър Анистън) и филма "Bombshell" (с Никол Кидман и Чарлиз Терон). Общото между трите заглавия е скандала #MeToo, който доведе до реформи в Холивуд.
Но докато "Bombshell" и "The Morning Show" разказват за сложностите в индустрията, които срещат водещите-звезди, то "Асистентката" се фокусира върху начинаещите, незабележимите, тези, които носят кафе и прехвърлят телефонни разговори.
Филмът проследява един работен ден на Джейн (невероятна роля на Джулия Гарнър). Тя е асистентка на голям продуцент (всички прилики с Харви Уайнстийн са (не)случайни), който до края на филма не виждаме, само чуваме гласа му зад кадър и усещаме присъствието му в огромния му кабинет. Той постоянно я обижда и демонстрира превъзходството си над нея, а освен това я принуждава да отговаря на обажданията на съпругата му (и да я лъже за местонахождението му). Джейн се колебае дали не ѝ е време да напусне или поне да съобщи за поведението му на HR-ите, но в крайна сметка тя ще вземе най-трудното - и най-масово - решение.
Може да се гледа в HBOGo.
"Палм Спрингс" е комедия, която използва познат сюжетен ход - героите изживяват един и същи ден. От "Омагьсан ден" с Бил Мъри и Анди Макдауъл до миналогодишния сериал на Нетфликс "Руска кукла" - всеки път историята е еднаква, но контекста, в който се разказва, различен.
Найлс (Анди Самбърг) и Сара (Кристин Милоти) са обречени да изживяват сватбения ден на тяхна обща позната в слънчевия курорт Палм Спрингс (Калифорния). Макар отначало те да се изплашени от случващото се, впоследствие усещат, че да си затворен във времеви цикъл на място с басейни, коктейли и парти с много храна всъщност не е толкова лошо. Безвремието на месеците локдаун, в които почти не напускахме домовете си и дните се сливаха в един, е отразено тук по възможно най-жизнерадостния и лек начин.
Може да се гледа в Hulu и Amazon Prime.
Режисьорката Къртис Джонсън се събужда след сън, в който "имаше ковчег, а в него мъж, който се изправи, отупа се и каза: "Аз съм Дик Джонсън и не съм мъртъв.".
На следващия ден Къртис отива при баща си Ричард, който страда от деменция и му предлага да направят филм, в който ще инсценират смъртта му по различни начини, докато той наистина не умре. "Той се разсмя", казва тя за реакцията му. Те снимат не само как би се случила смъртта му (падане от стълби и удар по главата с компютър са сред вариантите), но и как би изглеждало погребението му и евентуалното му влизане в Царството Божие.
"Дик Джонсън е мъртъв" е документален филм, в който документалното и игралното са в равни количества, смеха е през сълзи и урокът за приемането на неизбежното е поднесен по възможно най-веселия начин.
Може да се гледа в Netflix.
Още един филм за живота и смъртта - този път с анимацията на вълшебниците от "Пиксар".
"За душата" трябваше да има премиера на фестивала в Кан (който бе отменен), да излезе по кината (които са затворени) и в крайна сметка се появи онлайн за Коледа. Сюжетът е дело на авторите на "Отвътре навън" и "В небето", които отново надскачат себе си.
Джо е пианист, живеещ в Ню Йорк и преподаващ джаз в гимназия. Той мечтае за голямата сцена и в деня, когато най-сетне получава възможност да свири с гениална саксофонистка загива при нещастен случай. Попада в небето, където научава как е устроено всичко отвъд нас и твърдо решава да се върне на Земята, за да изпълни мечтата си.
Особен плюс на филма е саундтрака му, композиран от създателя на Найн Инч Нейлс Трент Резнър.
Може да се гледа на Disney+.
Трети филм въртящ се около смъртта и втори, който не е от 2020 г., но добре улавя проблемите на 2020 г.
"Смъртта на господин Лазареску" даде началото на румънската нова вълна през 2005 г. Една нощ, на самотния вдовец алкохолик Данте му прилошава и той извиква "Бърза помощ". Линейка обаче не идва, вместо това съседите му дават хапчета, които само влошават състоянието му. Когато лекарите все пак стигат до възрастния човек, те не могат да разберат какво точно му има и се колебаят в диагнозата си. След което почва безкрайнo дълга, черна нощ, в която Данте обикаля болниците на Букурещ като кръговете на Ада, но във всяка намират причина, по която да не го приемат.
Изключителното реалистичното жизнеописание на митарстванията на болния от неизвестна болест пенсионер през 2005 г. се интерпретираше като критика на здравна система в Румъния, днес обаче тази критика е валидна за по-голямата част от света. Събитията в "Смъртта на господин Лазареску" напомнят много трагични случаи от последните месеци.
Може да се гледа в Netflix.
За "Тенет" на Кристофър Нолан се изписа толкова много, че е почти невъзможно нещо да се добави за самия филм.
Важни са обаче сътресенията в киноиндустрията, които той предизвика.
Кристофър Нолан успя да наложи волята си в Уорнър (или Уорнър решиха да го използват като опитно зайче) и студиото пусна филма в края на лятото и разгара на пандемията. Тогава, когато всички големи компании пренасяха премиерите си за по-нататък във времето, "Тенет" се осмели да тръгне по кината.
Филмът събра нескромните за пандемийно време 360 млн. долара, които обаче са далеч от очакванията на студиото. Това накара Уорнър да смени коренно стратегията си за следващата година, когато най-очакваните им филми - от новата "Смъртоносна битка" до "Дюн" - ще излизат едновременно по кината и на платформата им HBOMax, където ще бъдат достъпни за 31 дена.
Подобен нестандартен подход предизвика вълна от негодувание от страна на режисьори и актьори. Първият филм, излязъл по този начин "Жената чудо 1984" получи 16 млн. $ в първия си уикенд в САЩ и разгромни рецензии от критици и зрители.
"Тенет" може да се гледа на Blu-Ray.
Освен на болести, 2020 бе година на протести.
Беларус, Щатите, Тайланд и София бяха завладяни от антриправителствени митинги и хора, желаещи промяна. Сценаристът на "Социалната мрежа" и "Западното крило" Аарън Соркин улови духа на времето, създавайки съдебна драма за 60-те и делото на държавата срещу няколко лидери на обществено мнение.
Прочетете повече за филма тук, а може да го гледате в Netflix.
Подобно на "Делото срещу седемте" в "Борат" отново играе Саша Барън Коен и подобно на "Тенет" за "Борат" вече се изписа толкова много, че няма какво да се добави, защото в него изгря звездата на българката Мария Бакалова.
За по-малко от месец Бакалова спечели награда за най-добра поддържаща роля на фестивалите в Ню Йорк, Индиана, Флорида и Чикаго, което я прави почти сигурен кандидат за номинация за Оскар, а на нас ни остава да ѝ стискаме палци да се качи на сцената на премията през април догодина.
Може да се гледа в Amazon Prime.
В края на тази първа част от списъка филми се връщаме отново към режисьора на "Заразяване" Стивън Содърбърг.
Последният му филм "Нека говорят" излезе преди малко повече от месец и включва в себе си актьорското трио Мерил Стрийп, Кандис Бъргън и Даян Уийст. Стрийп играе писателка, която се отправя на презокеански круиз, за да получи специална награда в Англия. Заедно със себе си взима две приятелки от юношеските години, едната от които смята, че тя е използвала нейния живот за основа на романите си.
Разказвайки за отношенията на трите жени, Содърбърг отново улавя духа на времето - във филма се усеща и самоизолацията, и постоянната рефлексия по миналото, когато нещата бяха малко по-лесни.
Може да се гледа в HBOGo.