Знаете ли кой е най-сигурният начин любимата ти група да ти пее на сватбата? Разговор по телефона с мениджъра им е добро предположение, но не е най-сигурното. Може да ви откажат. На Снежина обаче никой никога няма как да й откаже, защото съпругът й е китарист на „Остава“. Двамата с Георги Георгиев са заедно от почти 4 години. И защото днес „от пръв поглед“ звучи изтъркано, любовта им е от първо писане. Снежи обожава да го слуша как свири тихо на китара, когато децата спят...

Снимка: Личен архив

Как се срещнахте с Жоро? Любов от пръв поглед ли беше?
Беше любов от първо писане. Преди малко повече от 4 години бях коментирала малко неуместно снимка на група „Остава“ и той ми писа един есемес, след което около един месец си пишехме по цели нощи. Един ден той ми се обади и каза „Утре идвам във Варна“. От тогава май не сме се разделяли за много дълго.

От колко време сте заедно?
Нещата между нас се развиха много бързо, заедно сме от 4 години почти.

Коя е любимата ти песен, която е писал Жоро?
Всички песни на Жоро са ми любими, но най- любима ми е „Стига“, която той написа, след като се запознахме. Жалко, че не я пеят често на концертите.

Разкажи ни за сватбата – как се случи, колко души присъстваха, кои ви бяха кумове?
Понеже и двамата сме вярващи, решихме да се оженим. Сватбата беше в тесен кръг, само с най-любимите ни хора. Кумове са ни милите Лина и Мишо Шишкови, които много обичаме. Беше супер весела сватба, на открито, с много жива музика. Какво по-хубаво от това любимата ти група да ти пее на ухо.

Снимка: Личен архив

Имате едно момиче зедно, което е на три, а ти имаш по-голям син от предишна връзка. Бяхте ли планували появата й?
Имаме две добри дечица. Всичко стана толкова бързо. Не сме имали време да планираме каквото и да било. Жоро дойде да живее при нас във Варна. Неговата мечта винаги е била да има дете, а аз бях сигурна, че това ще се случи. И ето сега Ива вече е на 3 години, а Жоро е един щастлив татко. Четиримата се преместихме в София и живеем в новото ни жилище.

Снимка: Личен архив

Някой помага ли ти с децата? Как успяваш да се справиш с всичко като работещ родител?
Първите две години беше много трудно. Тогава всъщност разбираш колко много липсват добрите баби. Безсънните нощи, нуждата от време за себе си и социални контакти... Всичко се натрупва и в един момент се питаш дали ще успееш да се справиш. Затова смело казвам, че най-трудното нещо, което съм правила през живота ми, това е отглеждането на децата.

Снимка: Личен архив

Жоро помага ли ти с домакинските задължения у дома? Кой готви, кой чисти и подрежда?
Е, закъде съм без Жоро? Той е най-всеотдайния мъж и баща на света. Приятелите ни знаят колко вкусно готви и той го прави почти всеки ден. Често къпе децата и прави млякото. И щом като те заспят, свири тихо на китара. Обичам да го слушам.

Кой има последната дума във вашия дом?
Няма някаква надпревара помежду ни  кой е по. Споделяме и обсъждаме нещата от деня. Много научих от него, най-вече да правя пауза между нещата (понеже съм много припряна). Както хората казват: Слоулииии (от англ. slowly - бавно). Научи ме също и да се радвам на всичко тук и сега.

Успявате ли да си откраднете време само за вас двамата – заради работата и децата?
Последната година в живота ни се появи една мила и добра жена - баба Станка, която се грижи за дъщеря ни. Така успяваме да отидем на кино, театър или на вечеря. И накъде без нашите баби? Това лято успяхме да отидем на море само двамата цели два пъти, благодарение на тях. Другото време прекарахме в селската ни къща близо до Търново и естествено - много концерти. Хубаво лято беше!

Снимка: Личен архив

Как релаксираш?
Задължително слушам музика, дори да правя нещо. От малка слушам уейв. Не обичам да стоя на тихо. Освен това съм и фен на скандинавското кино. Гледам много филми. После ги обсъждам с Жоро. Ние сме от щастливите родители, децата, на които заспиват много рано.

За какво мечтаеш?
Мечтая за къщата в гората.

Снимка: Личен архив

Какво те прави щастлива? 
Всичко около мене ме прави щастлива. Семейството, децата с тяхното може ли още малко, приятелите около масата на по чаша вино, една прегръдка, усмивка и помахване от сцената, щастлива съм, когато чуя някой да казва Снежко. Ей такива неща.