Той е първият европейски волейболист, който играе в японското първенство и единственият българин във волейболната Зала на славата в Масачузетс. Нападател №1 в света за 1970. Той е легендарният Димитър Златанов, женен за волейболистката Мария Златанова. Техният син продължава традицията да носи волейболна слава за България с успехите си в Италия. Вижте тяхната история във видеото и текста:

Мария: Имаше турнир и бяхме поканени – ЦСКА мъжете и Славея жените в Париж. Пътуването беше супер, с втора класа влак, три дена до Париж със суха храна. Беше супер и прословутото последния ден, че всички стачкуват в Париж и няма откъде да си купим хляб и най-малката и най-малкият отидоха да намерят. И беше така една дълга разходка из Париж, Митака знаеше френски, обясняваше.

Така общите мечти на Димитър и Мария, свързани с волейбола ги събират в един от най-романтичните европейски градове. Заедно посрещат всички волейболни успехи.

Димитър: Помня 68-ма година, че ми беше олимпийското кръщение, не бях титуляр още. Пуснаха ме при 14:12 за американците, в центъра направих блок, после отиграхме и мача се завърза и бихме с 16:14.

М.: Аз живеех със сестра ми на квартира и играехме двете в Славия и тя се омъжи и аз останах сама и ми беше много мъчно. Така не можех да го изживея и с Митака си говорехме, ами давай и ние да се оженим тогава, точно така беше. Нямаше колена и пръстени, но така.

Д.: Според календара на Федерацията на мъжете и жените казват ето тук има една седмица пролука и тук можем да направим сватбата. И то стана така, че на 26-и беше тържеството, а ние на 28-и заминахме за Бразилия.

Така меденият месец за Димитър е в Бразилия на състезание, а за Мария в залата за тренировки в България. По-късно се ражда и синът им.

Д.: Имаше Европейско в Югославия тогава и тя се отказа, не може да участва, че беше вече бременна.

М.: След това много бързо се включваш пак в спорта и малко така се чувствам като длъжник на сина ми, защото пропускаш много важни и хубави моменти от малкото дете – кога е проговорило, кога му е излезнало зъбчето, ама тогава не съм го мислила така, все пак на 24 години, да не изпусна волейбола.

Години по-късно Златанов вече е треньор. С тогавашния си отбор ЦСКА печели 3 титли. През 1988г. решава да приключи кариерата си в България и заминава за Италия.

Д.: В началото, когато отидох, беше доста в неизвестното, защото го реших много бързо.

М.: Първата година той замина за Салерно като треньор и там имаше доста проблеми, за първи път отива, а ние останахме с Ицко, той ходеше на училище и така се решихме. Аз вече бях накрая на спорта и имах голямо желание да бъда преподавател по физкултура, обаче след 1-2 месеца се обади и ми каза, че му е много трудно и има проблеми, няма с кой да си каже една дума и ме извика да отида. Майка ми и баща ми дойдоха при Ицко в София и аз заминах при него в Салерно и така. След това на следващата година в Милано, просто се решихме, че отиваме, но със сина заедно. Тогава беше ерата на Берлускони. За първи път той искаше да има отбор по волейбол и Митака беше първият треньор на този отбор.

Д.: Полиспортива – това беше клуб с 5 спорта. Той ни събра всички състезатели в една огромна зала да ни честити празниците, да се срещне с нас. Много хубаво впечатление ми направи, че беше много ясен в изказа – казва ни „аз искам това, това, ако имате проблеми, казвате“. Точно тогава беше паднала Берлинската стена. Той казва „а ти от къде си? – а, от България, е ти спокойно вече можеш да говориш вече, няма страшно.“

М.: Нещото, което много ме впечатли – Милан-Интер играеха на „Сан Сиро“. Той за 3 дена беше се разпоредил – ушиха им костюми, изкараха ги на стадиона на Сан Сиро, преди мача и един по един ги представя, че това е отборът, с който се гордее, че са се класирали. Това много, много ме впечатли.

М.: Имаше и много българия в Италия, които в последствие идваха да гледат мачове. В нашата къща беше срещата.

Д.: Там създадохме приятелство с един собственик на магазин, много симпатичен човек. Той имаше едно ранчо между Торино и Милано, произвеждаше си вино за себе си и там ходехме. Аз му помагах извън времето, което спортно се занимавам, наливаме вино, масата, барбекюто. Научих италианците и питка да правят и най-различни работи и гювеч да правят, научиха се какво е.

Италия остава завинаги в сърцата им, но семейството им изкарва и един сезон в Япония, от където също пазят незабравими спомени.

М.: Обиколихме навсякъде заедно, със самолетите, винаги на втория етаж, навсякъде.
На моята 40-годишнина, бяхме се събрали с българите и пристигна една икебана от Япония, страхотни хора са.

Днес синът им върви по стъпките на родителите си и носи както радост за тях, така и гордост за цялата ни страна.

Д.: Сега е генерален директор на отбора, който той създаде преди 3 месеца. Сега са първи, те са първи в едната група и сега се класираха за финалите на купа Италия за 9-10 февруари в Болоня.

Днес Димитър и Мария са щастливи баба и дядо.

М.: Когато той беше малко бебе нямаше толкова време, а сега вече като баба и дядо наистина можеш да си дадеш всичко за тези внуци, просто много…

Описват живота си като идеален.

Д.: Идеален.
М.: Супер.
Д.: Идеален.