Ако след много години някой изкопае скелетите на двете състезателки по Смесени бойни изкуства (ММА) Алана Маклафлин и Селин Провост, няма да разбере много неща за тях. Скелетът няма да им каже имената на двете жени, нито какви са били сексуалните им предпочитания, нито каква е половата им самоидентификация. Всъщност едно от малкото неща, които бъдещите археолози ще научат от двата скелета е, че единият принадлежи на жена, а другият на мъж. Защото Алана Маклафлин е родена като мъж, в продължение на години е живяла като такъв и въпреки процедурите, на които се е подлагала, продължава да е биологичен мъж.
Преди да промени пола си, Алана е била войник от спецсилите на САЩ. Въпреки това тази седмица Алана Маклафлин се изправи срещу биологична жена Селин Провост в ММА състезание и я победи убедително в дебютния си двубой. И за мнозина тази кървава сцена се превърна в една от най-значимите победи за транс движението. За други обаче това е немислим доскоро случай, в който биологичен мъж пребива биологична жена под звучите на аплодисменти.
Жена ли е Алана Маклафлин?
Алана Маклафлин има право да се счита за жена и всички ние, от уважение към нея като към човек, преживял много, за да води начина на живот, който иска, трябва да се отнасяме към нея като към жена. Тя има пълно право да се чувства, да се облича и да се държи както приема за редно. Но нейното право да е жена не трябва да заличава биологичния факт, че тя всъщност е родена като мъж и в продължение на години скелета и мускулите ѝ са се развивали под влиянието на мъжките хормони.
Дори със силно намален тестостерон, Алана остава по-силна от повечето жени с нейните размери и тегло. И въпреки че в много отношения техниката и уменията имат доста по-голямо значение за крайния резултат на битката, не бива да подценяваме значението, което има физическата сила.
Вероятно това е причината Алана толкова трудно да успее да намери опонент за първия си двубой като ММА състезателка. Повечето жени, дори да са силни и опитни, нямат шанс срещу някой с миналото на Алана.
И по всяка вероятност именно това е причината транс атлетите, които са родени мъже, но искат да се състезават с жените, да са два пъти повече от атлетите, родени като жени, които искат да се състезават с мъжете.
Алана не пише историята, а я повтаря
Алана не е първата транс жена в ММА спорта. Нейна предшественичка е транссексуалната Фалън Фокс, която е родена като мъж, но в периода 2013 г. – 2014 г. се състезава като жена.
Точно като Алана, Фалън Фокс побеждава опонентката си Тамика Брентс, оставяйки в с мозъчно сътресение, фрактура на черепа и седем шева на главата. След битката Тамика коментира: „Борила съм се с много жени, но никога не съм усещала силата, която усетих тази вечер. Не знам дали е защото е родена като мъж или не, не съм доктор. Само казвам, че никога не съм се чувствала толкова слаба в целия си живот, а аз съм изключително силна жена.“
Трансфобия ли е недоволството срещу атлети като Алана Маклафлин, Фалън Фокс и Лоръл Хъбард?
Без съмнение част от хората, които протестират срещу участието на транс атлети, са прикрити или явни трансфоби. Обществото ни не е дорасло, за да приема без задръжки хора, които не желаят да се впишат в социалната матрица. Затова приносът на личности като Алана, Кейтлин Дженър и други транссексуални хора е огромен и те заслужават уважение.
От друга страна не всички транс атлети получават същото внимание, каквото получиха Алана Маклафлин, Фалън Фокс и щангистката Лоръл Хъбард. Не срещаме същото обществено недоволство срещу хора като Патрисио Мануел, роден като жена, но успешно състезаващ се срещу мъже. Хората не се вълнуват толкова и заради успехите на транс жени в голфа, моторните спортове или конната езда, защото при тях умението е много по-важно от физическата сила.
Но когато става дума за спортове, при които е характерна грубата сила (като борбата), няма как голяма част от състезателките да не се чувстват притеснени да влязат в схватка с биологичен мъж. И би било безумно и направо женомразско да припишем този страх на трансфобия или друг вид омраза.
Смелите транссексуални мъже и жени, които разрушават остарелите социални рамки, са герои, но когато рамката или разграничението е биологичен факт, тогава не бива да прекрачваме тази граница.
Алана Маклафлин заслужава само адмирации, че се е противопоставила на обществото, на родителите си и на религията, в която е възпитана, за да бъде човекът, който иска да бъде и да живее живота, който заслужава. Но не бива заради това да си затваряме очите за онова, което се случи – един биологичен мъж разби носа на една биологична жена. Това не е социална революция, случва се от хиляди години. Поне за мен това е чертата, която не мога да прекрача.
Мнението, изразено в тази статия, е само на автора, а не позиция на LadyZone.bg или на bTV Media Group. Редакцията на ladyzone.bg е готова да публикува различни мнения по темата - пишете ни на: [email protected]
