На Димитровден - 26 октомври, отбелязваме и християнски, и народен празник. Свети Димитър Солунски e канонизиран от източноправославната църква.

Според народния календар на тази дата завършва работната стопанска година – чорбаджиите се разплащат с наетите ратаи и ги разпускат. Затова и празникът се нарича още Разпуст. Реколтата отдавна е прибрана от полето, стадата – от пасищата, високо в планините. Хамбарите са пълни, в мазите са подредени вино, зеленчуци, мед и осолено месо.

Изпраща се слънчевото време и с весело се посреща студеното и тъмното

Този ден е храмов празник за много църкви в страната. Едновременно с църковните литургии се правят курбани, семейни сбирки, селски събори и други.

Приготвят се богати трапези с овче и пилешко месо. Ако в дома има именник мъж, трябва да се сготви петел, ако е жена - кокошка. Пекат се различни сладкиши с прибраните есенни плодове – ябълки, круши, тиква.

Свети Димитър идва, а със себе си води и зимата

Димитровден е денят, в който се чака първият сняг. Народът вярва, че той се сипе направо от дългата бяла брада на светеца. Каквото е времето на Димитровден, такова ще е на Коледа. Ако има пълнолуние, зимата ще е студена и люта.