Случвало ли ви се е някога да срещнете нов човек и да имате чувството, че го разпознавате от първата секунда? Същият цвят на очите, глас, навици. И тогава изведнъж осъзнавате: прилича на бивш. Съвпадение? Изобщо не.
Много хора са запознати с чувството да се хванете на мисълта: „Този човек ми напомня за някого.“ Често резултатът е чувство на симпатия, а понякога дори и необяснимо привличане. Често не разпознаваме веднага чии черти разпознаваме в нов познат. Но с течение на времето става ясно: той или тя донякъде прилича на бивш партньор.
И това не е съвпадение, а модел, който психолозите наричат ефектът на „познатото лице“. Какво го причинява и какви опасности крие?
Механизъм за разпознаване
Мозъкът ни е устроен постоянно да търси познати модели. Това ни помага бързо да се ориентираме в света: да разпознаваме опасности, да намираме ресурси и да изграждаме социални връзки. Когато срещнем някой с черти, подобни на тези, с които някога сме били близки, се активира механизъм за разпознаване. Възниква чувство за сигурност и доверие: „Вече знам как да общувам с този човек.“
Невроучените обясняват това с допаминовата система. Ако миналите връзки са били емоционално заредени – дори с напрежение и конфликти – мозъкът ги помни като източник на силни впечатления. Когато се натъкне на „копие“ или дори намек за това предишно преживяване, той задейства същата емоционална реакция.
Психология на повторението
В психологията съществува концепцията за „повтарящ се сценарий“. Хората често несъзнателно избират партньори, подобни на предишните си. Освен това понякога се чудят: „Защо всичките ми връзки завършват по един и същи начин?“ Причината е, че мозъкът се стреми да завърши една недовършена история.
Ако в предишни връзки сме оставили важни проблеми нерешени – не сме получили признание, не сме простили обида, не сме разрешили конфликт – тогава в новите връзки търсим възможност да „преиграем“ сценария. Срещата с подобен човек се усеща като втори шанс. Но, за съжаление, често повтаряме едни и същи грешки.
Влиянието на външния вид
Изследванията показват, че сме склонни да се доверяваме на лица, които ни напомнят за хора, които познаваме – дори и те да не винаги предизвикват положителни емоции. Външният вид играе огромна роля: сходната форма на очите, формата на устните или жестовете предизвикват цял пласт от спомени. Понякога си мислим, че привличането ни идва от нищото, но в действителност това е реакция на познати черти.
Интересното е, че не става въпрос само за външния вид, но и за речта, тона на гласа и походката. Всичко това несъзнателно допринася за образа на някой, който е „един от момчетата“.
Кога е полезно и кога е капан?
От една страна, ефектът на познатостта ни помага да установим по-бързо разбирателство, чувствайки се близки и доверчиви. Това може да бъде полезно в приятелства, работа и нови връзки: началото става по-топло и по-естествено.
От друга страна, съществува риск от връщане към нездравословни модели. Ако предишна връзка е била токсична, но емоционално интензивна, може да се насочим към подобни хора, защото мозъкът ни жадува за тази позната интензивност. В резултат на това отново попадаме в същия порочен кръг.
Защо иначе е опасно да проектираме минали преживявания върху „познато лице“? Защото хората са различни и външните прилики не означават непременно сходни морални качества или емоционална близост. Можем да приписваме мотиви или да си представяме реакции въз основа на предишни преживявания, но това няма да има нищо общо с реалността. В резултат на това можем да нараним не само себе си, но и партньора си.
Как да прекъснем цикъла на повторение?
За да спрете несъзнателно да избирате „двойници“ на бившите си, е важно да осъзнаете вътрешните си сценарии. Ето няколко стъпки, които могат да ви помогнат:
- Анализирайте миналите си връзки. Опитайте се честно да запишете какво точно ви е привлякло един към друг и какво е разрушило връзката ви. Като анализирате това, вече няма да бъдете заложници на несъзнателни реакции.
- Разделяне на миналото и настоящето. Новият човек не е бившият партньор. Той има право да бъде себе си, а не „продължение на историята“.
- Справяне с недовършени дела. Ако има негодувания от минали връзки, е важно да се работи върху тях – или чрез психотерапия, или чрез саморефлексия.
- Разширяване на социалния ви кръг. Когато си даваме възможност да общуваме с хора от различен произход, възраст или характер, мозъкът ни развива нови ориентири.
Ефектът на „познатото лице“ е проява на силата на паметта, не само в мозъка, но и в сърцето. Привличат ни подобни хора не защото „съдбата ни прави шега“, а защото имаме вътрешна нужда да довършваме стари сценарии и да преживяваме познати емоции. Разбирайки този механизъм, можем да направим избор: да повтаряме едни и същи неща отново и отново или да оставим миналото в миналото, запазвайки полезните му уроци, и да изградим нови, по-здрави и по-щастливи взаимоотношения.
Последвайте ladyzone.bg във FACEBOOK
Последвайте ladyzone.bg в INSTAGRAM
Последвайте ladyzone.bg в ТIKTOK













