Психологът Моника Балаян: Естетичната медицина е безсилна, ако с нея търсим решение на психически проблем

Психологът Моника Балаян е създала множество семинари, курсове и програми по цял свят, с които хиляди хора са подобрили качеството на своето здраве и живот. Потърсихме нейното експертно мнение относно редица въпроси, които задаваме в темата на месеца "От шик до шок – истини за естетичната хирургия", тъй като вътрешният свят на човек винаги се отразява в неговия външен вид.

Моника Балаян: Спокойствие и смях - вътрешните ни оръжия срещу COVID-19. А любовта е най-голямото!

Всеки има своя уникална рецепта за справяне с неприятности. Спомнете си я, приканва психологът. Сигурно е, че пандемията ще промени човечеството. То ще стане по-зряло и по-отговорно, казва гуруто

Във време на идеализирани стандарти за красота и култ към външния вид кога естетичната хирургия е полезна и спасяваща и кога се прекрачват граници?
Естетичната хирургия има много инструменти за повдигане на самочувствието, така че, който иска, може да подобри визията си, за да се чувства добре. И ако това решение подобрява качеството на живот или решава някакъв проблем, то смятаме, че е полезна. Макар и прекалено честите процедури понякога да са опасни за здравето.
Но когато проблемът не е физически и по никакъв начин не се свързва с естетичната медицина, а се търси решение на психологически и психически проблеми, като например желание за промяна на визията заради неприемане, тогава естетичната медицина е безсилна и дори вредна. Така се създава илюзия, че нещо е направено, за да се реши проблемът, но реално той само се задълбочава и човек потъва в блатото, в което сам е влязъл.
Естетичната хирургия за постигане на хармоничен и прекрасен ефект трябва бъде съчетана с психологическа работа за изчистване на психическите токсини, които състаряват повече от възрастта. Дори може да видим жена с направена подмладяваща операция как изглежда стара и не интервенцията е виновна, а нейното вътрешно състояние, което с никакви процедури не може да бъде прикрито.
Сиянието на кожата зависи от това какво носиш в себе си и ако има тежест вътре, то и визията ще съответства, независимо от естетичната медицина.

Днес социалните мрежи диктуват едно унифициране на образите. Откъде според вас идва желанието за копиране дори на негативни тенденции?
Много трябва да внимаваме какво гледаме, защото човек има вградена огледална система в мозъка, която прави настройка на това какво виждаме. Огледалните неврони помагат, за да учим по-бързо чрез копиране и имитация. Така сме се научили да говорим, ходим, да четем. Същото огледално възприемане помага и да усетим болка или радост за другите.
Но! Мозъкът не избира какво да копира. Каквото гледаш, на каквото обръщаш внимание, това и след време ще направиш.
Както казва Артур Шопенхауер: "Имитация (копиране), обичай и навик са основните извори на повечето човешки дела и рядко някой действа според собственото си въображение и мнение."
Тези, които действат според собственото си въображение и мнение, задават модата, правят откритията и управляват живота си. Цялото еволюционно развитие на човечеството се дължи на осъзнатите хора.

Възможно ли е някои жени да намират "патешките устни" и силиконовите гърди за инвестиция в своето бъдеще?
Да, безусловно има жени, които по този начин инвестират в своето бъдеще. Например Ирен Ферари, известна като жената с най-голям бюст в Русия, направи страхотна кариера, като открито говореше за множеството си операции.

Другата, за която се сещам, е Кристина Рей – носител на Гинес за най-големи устни в света. Тя постояно поддържа към себе си интереса на медиите, различни телевизионни шоу програми и постига известност само с постоянна промяна на визията си. И това е нейната пиар стратегия, с коята печели пари. Това е бизнес. Защо избират подобна стратегия? Всеки избира според своята вътрешна нагласа. Много често отговорът на този въпрос води към детството.

При подобряването на външния вид съществува риск да се влезе в порочен кръг. Често хора, които видимо са прекалили с корекциите, не могат да спрат. На какво се дължи тази загуба на контрол?
Ако има загуба на контрол, то тогава може да предположим, че това е дисморфофобия. Това е психологическо разстройство, при което човек е изключително загрижен за несъвършенствата във външния си вид. Незначителни дефекти (например на косата, носа, бръчки, крака, ръце или лице) могат да подчинят изцяло поведението на болните. Жените непрекъсно променят своята визия, правят операции, "подобряват" повече и повече външния си вид, но това не им помага. Причината не е във физиката, причината е в психологическата травма, която трябва да бъде излекувана, иначе целият живот ще премине в неудовлетворение, в преследване на илюзията, че с промяна на визията ще станат по-щастливи.

Жената с най-много пластични операции е похарчила над 99 000 долара за разкрасяване

"Не мога да си спомня всички процедури" - казва тя

На какво се дължи невъзможността за реална преценка на собствения образ?
Това е комплекс от неща, които формират адекватна преценка за себе си, живота и другите. Всичко зависи от филтъра в главата на човек и начина, по който този филтър е сформиран. Ако детето е израснало в любов и адекватно внимание, то възприема себе си по един начин. Ако е израсло с викове, отричане и драми, по съвсем друг.
Много е важно как се отнася бащата към своята дъщеря и майката към своя син. Защото бащата за момичето е първият мъж в нейния живот, а майката е първата жена в живота на момчето. Затова казвам, че всичко тръгва от детството. Разбира се, ако няма психични болести. Така че неадекватността във възприемането отразява не само собствената визия, но и всички сфери от живота.

В социалните мрежи напоследък може да се види стремеж при жените да подчертаят, че не носят грим и са #естествени, докато в същото време видимо имат корекции и подобрения като перманентен грим (вежди, мигли и др.), хиалурон в устните и т.н. Вид отричане ли е това?
Да, това е симптом, който показва вътрешния конфликт, в основата на който може да бъде собственото неприемане, неувереност, зависимост от мнения, самотност, страхове и доста други неща, които трябва да бъдат разбрани във всеки конкретен случай. Много рядко причината за липса на грим може да бъде и мързелът.
Културата и възпитанието също имат значение, тъй като лекият грим е проява на уважение към себе си и околните. Различните манталитети предполагат и различен грим – на Изток например смятат, че жената без грим изглежда неестетично.

Какво бихте допълнили към думите на Моника Белучи – "Една жена е уникална, когато е себе си, когато се чувства добре в кожата си, но това отнема цял живот"?
Опознаването на своята уникалност продължава през целия живот.